The status of redundant expressions in a comparative perspective
DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.19-36
В статията се разглеждат семантичните и прагматичните аспекти на функционирането на плеонастичните изрази. Въпросът за плеонастичността, разбирана като излишък на речта, не е достатъчно проучен от лингвистите и продължава да бъде актуален за съвременната лингвисти-
ка. Основният проблем се състои в трудността да се формулира дефиниция на термина плеоназъм и това понятие да се разграничи от понятието тавтология. Друг важен въпрос е нормативната оценка на плеоназмите. Явлението плеонастичност е свързано с размиването на границите меж-
ду семантика и прагматика. Плеоназмите и тавтологиите представляват системна редундантност, т.е. излишък по отношение на langue, но по отношение на parole редупликацията на семантичните характеристики не е толкова очевидна. От съществено значение е неутрализацията на плеонастичните и тавтологичните отношения в определени контекстуални условия. Функционалният критерий обяснява прехода на плеонастичните изрази към категорията на конструкциите, допустими в речта. Плеоназмите дублират семи, които са общи за много езици, затова сравнението на тези конструкции върху богат езиков материал поражда хипотеза за
универсалността на разглежданото явление. Съпоставят се плеонастични конструкции от векторен тип в различни индоевропейски езици.
В настоящей статье рассматривается вопрос о семантических и прагматических аспектах функционирования плеонастических выражений. Вопрос о плеонастичности, понимаемой как речевая избыточность, недостаточно исследован лингвистами и по-прежнему является актуальной проблемой для современной лингвистики. Основная проблема — трудность сформулировать определение термина плеоназм и разграничить его с понятием тавтология. Другой важный вопрос — нормативная оценка плеоназмов. Феномен плеонастичности соотносится с проблемой размытости границ между семантикой и прагматикой. Сопоставление плеонастических конструкций векторного типа в различных индоевропейских языках указывает на существование общего коммуникативного обоснования указанного феномена.
This paper examines the question of semantic and pragmatic aspects of the functioning of pleonastic expressions. The question of pleonasticity understood as redundancy on the part of the sender has not been investigated sufficiently by linguists and is still an actual problem for contemporary linguistics. The basic problem is the difficulty of formulating the definition of the term pleonasm and differentiating it from the notion of tautology. Another important question is the normative valuation of pleonasms. The phenomenon of pleonasticity corresponds with the problem of blurriness of the borders between semantics and pragmatics. A contrastive analysis of pleonastic constructions of the vector type in various Indo-European languages indicates the existence of a general and communicative tendency for semantic redundancy.
Ключови думи: плеоназъм, плеонастични изрази, редунтантност, тав-
тология, полски, руски, английски
Key words: pleonasm, pleonastic expression, redundancy, tautology, Polish, Russian, English