Автор: Маргарита Младенова

N. Długosz, A. Eftimova. Syndrom postkowidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium
przypadku. Raport z badañ eksperimentalnych

Сваляне / Download

Неологизмите в дискурса на виртуалната езикова игра

Сваляне / Download

Съпоставителен анализ на българския предлог за и новогръцкия предлог για

Сваляне / Download

Преводни съответствия на българския конклузив на сръбски език

Сваляне / Download

Концептът съдба и неговите названия в митологичен аспект

Сваляне / Download

Нови употреби на феминативите дама, госпожа, жена и dame, frue,
kvinne в българския и норвежкия език

Свали / Download

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Иван ТЕНЕВ – Нови употреби на феминативите дама, госпожа, жена и dame, frue, kvinne в българския и норвежкия език // 5 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.5-35

В статията се разглеждат в съпоставителен план някои нови прагматични употреби на феминативите бълг. дама, госпожа, жена и съотв. норв. dame, fre, kvinne. Те се изразяват в неутрализиране на диференциалните семи ‘омъжена’, ‘с високо обществено положение’, ‘порядъчна’; функционална и семантична специализация; развитие на пейоративни употреби. Набелязват се причините за възникването им и условията за актуализацията им на равнището на речта. В допълнение се разглеждат и местоименията за далечно и близко посочване – като критерий за установяване на прагматични употреби с пейоративен характер, а при субстантивната им употреба и като преводни еквиваленти на феминативите. Установява се, че микросемантичните промени водят до промяна в дистрибуция на феминалните названия на макросемантично равнище, при което бълг. дама, госпожа и норв. dame разширяват полето си на употреба в речта за сметка на бълг. жена и норв. kvinne.

В статье в сопоставительном плане рассматриваются некоторые новые прагматические варианты употребления феминитивов болг. дама, госпожа, жена и норв. dame, fre, kvinne. В них наблюдается нейтрализация дифференциальных сем ‘замужняя’, ‘с высоким социальным статусом’, ‘порядочная’, функциональная и смысловая специализации; развитие пейоративных употреблений. Исследуются причины их возникновения и условия их актуализации на уровне речи. Наряду с этим анализируются
местоимения дальнего и ближнего указания – как критерий установления прагматических употреблений пейоративного характера, а в субстантивном употреблении – как переводных эквивалентов исходных феминитивов. Устанавливается, что микросемантические изменения приводят к изменению в дистрибуции феминитивов на макросемантическом уровне, на котором бълг. дама, госпожа и норв. dame расширяют свою сферу употребления в речи за счет болг. жена и норв. kvinne.

The article presents a comparative perspective on emerging pragmatic uses of the Bulgarian feminatives дама, госпожа, жена and their Norwegian counterparts dame, frue, kvinne. These new uses manifest in the neutralisation of differential semes such as ‘married’, ‘of high social status’, ‘respectable’; in functional and semantic specialisation; as well as in the development of some pejorative uses. The article outlines the reasons for the new pragmatic uses and the conditions under which they become prominent in speech. Additionally, it examines the use of distal and proximal demonstratives as criteria for establishing pejorative pragmatic uses, and in their pronominal use, as translation equivalents of the feminatives. Microsemantic changes lead to a redistribution of feminatives at the macrosemantic level, whereby Bulgarian дама, госпожа, and Norwegian dame expand their usage, displacing жена and kvinne.

Ключови думи: български език, норвежки език, феминални названия, прагматични употреби, пейоризация, показателни местоимения

Key words: Bulgarian language, Norwegian language, feminatives, pragmatic uses, pejorativisation, demonstratives

Мая АЛЕКСАНДРОВА – Концептът съдба и неговите названия в митологичен аспект // 36 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.36-80

В работата се разглежда понятието „концепт“, отнесено към съдбата като висша сила, която предопределя човешкия живот, и персонифицирането на тази сила в божество/божества. Проследява се разпространението и развитието на митологичните представи за съдбата в различни традиции. Разглеждат се названията за „съдба“ в езиците, като се използва езиков, етнолингвистичен и културологичен материал. Установяват се общи модели между названията на съдбата и представите за нея (или божествата, свързани с нея) в езиците от Европа и Близкия Изток. Сред най-впечатляващите общи модели са тези за съдбата като част, дял, съдбата и словото (изречено или записано), съдбата като неотменима присъда, съдбата като случайност и др.

В работе рассматривается понятие «концепт» в его отнесенности к судьбе как высшей силе, предопределяющей жизнь человека, и к персонификации этой силы в божестве/божествах. Прослеживается распространение и развитие мифологических представлений о судьбе в разных традициях. Названия «судьбы» в соответствующих языках анализируются на языковом, этнолингвистическом и культурологическом материале. Обнаруживаются общие модели между названиями судьбы и представлениями о ней (или связанными с ней божествами) в языках Европы и Ближнего Востока. Особого внимания заслуживают модели, которые представляют судьбу как часть, долю, судьбу и слово (произнесенное или написанное), судьбу как неотвратимый приговор, судьбу как случайность и др.

The paper analyses the notion „concept“, as it relates to Fate as a higher force that predetermines human life, and the personification of this force in a deity/deities. The spread and development of mythological ideas about fate in different traditions is traced. The lexicalization or naming of „fate“ in different languages is examined, using linguistic, ethnolinguistic and cultural data. Common patterns are established between the words naming fate and its representations (or the deities associated with it) in the languages of Europe and the Middle East. Among the most impressive emerging patterns are those of fate as ‘a part’, ‘a share’, of fate as closely associated with the word (spoken or written), and fate as an irrevocable sentencing, fate as contingency, etc.

Ключови думи: концепт, съдба, божества на съдбата, митология, религия

Key words: concept, fate, destiny, deities of fate, mythology, religion

Красимира АЛЕКСОВА, Ивана ДАВИТКОВ – Преводни съответствия на българския конклузив на сръбски език // 81 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.81-99

В статията се представят първоначално значението и формите на конклузива в съвременния български език като един от четирите евиденциала заедно с индикатива, ренаратива и дубитатива. В произведения на български и на сръбски език от един и същи автор се търсят преводните съответствия на българския конклузив на сръбски език. Основната хипотеза е, че българският конклузив ще се предава на сръбски език най-вече с лексикални показатели за умозаключение и перфект, иззел функциите на миналите времена. В работата се извличат модели на употреби на българския конклузив с акцент върху преводните им съответствия в сръбския език и се правят наблюдения и изводи.

В статье представлены значение и формы конклюзива в современном болгарском языке как одной из четырех граммем эвиденциальности, наряду с индикативом, ренарративом и дубитативом. В текстах на болгарском и сербском языках одного и того же автора обнаруживаются переводные соответствия болгарского конклюзива в сербском. Основная гипотеза заключается в том, что болгарский конклюзив передается на сербский язык преимущественно лексическими показателями умозаключения или формой перфекта, выполняющего функции форм прошедшего времени. В работе выявляются модели употребления болгарского конклюзива с акцентом на их переводных соответствиях в сербском языке, проводятся наблюдения и делаются выводы.

The article presents the meaning and forms of the conclusive in modern Bulgarian as one of the four evidentials together with the indicative, renarrative and dubitative. In works published in Bulgarian and in Serbian by the same author, translation equivalents of the Bulgarian conclusive in the Serbian language are sought. The main hypothesis is that the Bulgarian conclusive will be rendered in Serbian mostly via lexical means as indicators of inference and the perfect, which has taken over the functions of the past tenses. In the article, patterns of usage of the Bulgarian conclusive are extracted with and their translation equivalents in the Serbian language are analysed, on the basis of which generalizations are made and conclusions are drawn.

Ключови думи: съвременен български език, конклузив, преводни съответствия, сръбски език

Key words: Modern Bulgarian, conclusive, translation equivalents, Serbian

Финка СИРАКОВА – Съпоставителен анализ на българския предлог за и новогръцкия предлог για // 100 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.100-122

Основната цел на настоящата статия е да се направи опит за сравнителнолингвистичен анализ на българския предлог за и новогръцкия му еквивалент – предлога γα. Представянето на употребите и сравняването на функциите на двата предлога са направени с оглед на синтактичната им реализация в словосъчетанието и в изречението и на словообразувателната им функция в речта. В резултат на наблюденията се извеждат по емпиричен път сходства и различия при съответните им реализации. Изборът на тези два предлога като обект на анализ е обусловен както от високата им
честотност в писмената и в устната реч на двата различни по своята морфологична същност балкански езика – синтетичния новогръцки (с изразена тенденция към аналитизъм) и аналитичния български език, така и от многообразието на изразяваните от тях отношения.

Основная цель настоящей статьи – попытка сравнительного лингвистического анализа болгарского предлога or и его новогреческого эквивалента – предлога για. Выявление разных употреблений и сравнение функций двух предлогов производятся с учетом их синтаксической реализации в словосочетании и предложении и их словообразовательной функции в речи. В результате наблюдений эмпирическим способом
устанавливаются сходства и различия в отдельных их реализациях. Выбор данных двух предлогов в качестве объекта анализа обусловлен их высокой частотностью в письменной и устной речи двух балканских языков, различающихся по своей морфологической природе, – синтетического новогреческого языка (с наблюдаемой тенденцией к аналитизму) и аналитического болгарского языка, а также разнообразием выражаемых ими отношений.

The main objective of this article is a comparative linguistic analysis of the Bulgarian preposition for and its Modern Greek equivalent – the preposition για. The analyses of the uses and the functions of the two prepositions from a contrastive perspective are made in view of their syntactic realization in word combinations and in the structure of sentences and their word-forming function in speech. As a result of the observations, similarities and differences in their respective realizations in use are derived empirically. The choice of these two prepositions as the focus of analysis is determined both by their high frequency in the written and spoken language production in the two Balkan languages, which differ in their morphological nature – the synthetic Modern Greek (with a pronounced tendency towards analyticity) and the more analytical Bulgarian language, and by the diversity of relations expressed by them.

Ключови думи: предлог, падеж, новогръцки език, български език

Key words: preposition, case, Modern Greek, Modern Bulgarian

ТЕОРИЯ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО

Елена МЕСНЯНКИНА – Неологизмите в дискурса на виртуалната езикова игра // 123 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.122-140

Статията подробно разглежда явлението „езикова игра“ в процеса на неологизация в неформалния интернет дискурс от гледна точка на словообразуването, заедно със семантичните и стилистичните характеристики на тези нови думи в руски език. Предложена е научна дефиниция на това явление, както и класификация на техниките за създаване на неологизми в рамките на хибридните дигитални развлекателни жанрове.

В настоящей статье явление игровой неологизации в неофициальном интернет-дискурсе рассматривается с точки зрения словообразовательных, семантических и стилистических характеристик новых слов в русском языке. Предлагается научное определение данного феномена, а также классификация приемов создания неолексем в рамках гибридных дигитальных развлекательных жанров.

This article examines in detail the phenomenon of playful neologization in informal Internet discourse from the point of view of word-formation, together with the semantic and stylistic characteristics of such new words in the language. A scientific definition of this phenomenon is proposed, as well as a classification of techniques for creating neologisms within the framework of hybrid digital entertainment genres.

Ключови думи: интернет-дискурс, езикова игра, неологизъм, деривация, семантика

Key words: internet discourse, language play, neologism, lexical derivation, semantics

РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ

N. Długosz, A. Eftimova. Syndrom postkowidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium przypadku. Raport z badañ eksperimentalnych (Юлияна Стоянова) // 141 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.141-146

Монографията изследва новата лексика на полски и български език, възникнала по време на пандемията от коронавирус. Емпиричните данни са извлечени с помощта на асоциативен и анкетен експеримент съответно от полски и от български студенти в началото на 2022 г. На базата на лингвистични анализи са формулирани когнитивни дефиниции на лексикалните значения. Данните позволяват също така реконструиране
на лингвокултурните картини на изследваните понятия.

The monograph explores the new vocabulary in Polish and Bulgarian that emerged during the corona virus pandemic. Empirical data were extracted by means of an associative and a survey experiment from both Polish and Bulgarian students in the pandemic 2022. On the basis of linguistic analyses, cognitive definitions of lexical meanings were formulated. The data allowed for the reconstruction of linguistic-cultural pictures of the studies concepts as well.

Ключови думи: пандемия от КОВИД-19; българска и полска нова лексика, свързана с пандемията; вербални асоциации и когнитивни дефиниции на новата лексика

Вл. Поломац. Језик повеља и писама Српске деспотовине (Мартин Стефанов) // 147 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.147-150

Книгата на Владимир Поломац Језик повеља и писама Српске деспотовине представя първото цялостно изследване върху особеностите на административно-деловия стил на сръбския език от времето на Сръбското деспотство. В монографията са анализирани графичните, правописните и езиковите (фонетични, фонологични, морфологични, лексикално-стилистични, синтактико-стилистични) характеристики на документите.

Vladimir Polomac’s book The language of charters and letters of the Serbian Despotate presents the first comprehensive study of the peculiarities of the administrative-business style of the Serbian language from the time of the Serbian despotism. The monograph analyzes the graphic, orthographic and linguistic (phonetic, phonological, morphological, lexical-stylistic, syntactic-stylistic) characteristics of the documents.

Ключови думи: Владимир Поломац, история на сръбския език, историческа диалектология, административно-делови стил, Сръбско деспотство

Вл. Поломац. Српски као дипломатски језик у XV и XVI веку: филолошки приступ. (Мартин Стефанов) // 151 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.151-153

Книгата на Владимир Поломац Српски као дипломатски језик у XV и XVI веку: филолошки приступ представя единственото цялостно филологическо изследване върху сръбския език в употребата му в дипломатическата кореспонденция на Балканите през разглеждания период. Авторът разчита разглежданите документи и след това анализира графиката, правописа и езиковите особености на фонетично, морфологично, лексикално и синтактично ниво в тях.

Vladimir Polomac’s book Serbian as a diplomatic language in the 15th and 16th centuries: a philological approach presents the only comprehensive philological study of the Serbian language in its use in diplomatic correspondence in the Balkans during the period under review. The author presents a close reading of the considered documents and then analyzes their graphics, orthography and linguistic features at the phonetic, morphological, lexical and syntactic level.

Ключови думи: Владимир Поломац, история на сръбския език, историческа диалектология, административно-делови стил, дипломатическа кореспонденция

Л. Бурова, Р. Килева-Стаменова, Ив. Попов, Д. Димитрова, Пл. Цветков /съст./. Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов (Христо Стаменов) // 154 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.154-157

Рецензираният сборник, посветен на 130-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, съдържа подборка от текстове, написани от основоположника на академичната германистика в България и видна фигура в литературния живот от първата половина на ХХ в., както и съвременни оценки и интерпретации на неговите многобройни и разнопосочни приноси от водещи специалисти от различни направления на филологическите науки. Книгата е богато илюстрирана с архивни материали и документи.

The review presents the book entitled Prof. Dr. Konstantin Galabov and German Studies in Bulgaria. A collection on the occasion of his 130th birthday. K. Galabov was a prominent figure in the literary life in the first half of the 20th c. and at the same time he laid the foundations of German studies as a complex of academic disciplines in this country. The book contains both a selection of texts written by K. Galabov himself and modern evaluations of his various contributions by leading experts in the field. It is copiously illustrated with archive materials.

Ключови думи: Константин Гълъбов, германистика

ГОДИШНИНИ

Албена Мирчева – Кирил Влахов (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 158 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.158-163

Красимира Петрова – Йордан Еленски (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 164 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.164-165

Милена Видралска – Ваня Зидарова на 65 години // 166 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.166-168

Милена Видралска – Библиография на научните трудове на Ваня Зидарова // 169 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.169-176

ХРОНИКА

Рени Манова – Първата международна научно-приложна конференция Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци, 17–19 ноември 2023 г., гр. Харманли // 177 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.177-179

IN MEMORIAM

Иван Кънчев (1935–2024) // 180

БИБЛИОГРАФИЯ

Соня Бояджиева – Български езиковедски дисертации за 2023 г. // 181 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.181-183

Изисквания за оформяне на ръкописите // 184

XLIX (2024) № 1

XLIX (2024) № 2

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Съпоставителни изследвания

Мая АЛЕКСАНДРОВА – Съдбата и мотивът за предене и тъкане в различни езици и култури // 7

В работе прослеживаются данные о технологии прядения и ткачества и их включение в ранние ритуальные и религиозные контексты. В древнем мире текстильное производство развивается в домашней женской среде. Поэтому все божества, связанные с ткачеством и прядением, являются женскими. Они определяют судьбу человека не только в индоевропейских мифологиях, но и в мифологиях, распространенных в других отдаленных частях мира. Рассматриваются некоторые термины, касающиеся скручивания, ткачества и прядения в разных языках. Каждый из этапов прядения и ткачества отличается своей мифо-ритуальной спецификой.

The article traces the data on spinning and weaving technology and their incorporation into early ritual and religious contexts. In the ancient world, textile production developed in a domestic, female environment. Therefore, all deities related to weaving and spinning are female. They determine the destiny of man not only in Indo-European mythologies, but also in those of other distant parts of the world. Some of the terms for twisting, weaving and spinning in several languages ​​are examined. Every stage in the spinning and weaving process has its own mytho-ritualistic specificity.

Евгения МИТЕВА – Фразеологизмите с компонент бял и черен цвят в българо-словашки контекст // 36

В настоящей статье сравниваются фразеологизмы с белыми и черными компонентами в двух славянских языках – болгарском и словацком. Цель исследования – установить сходства и различия в данной конкретной языковой области. Для этого зафиксируем наличие/отсутствие эквивалента или аналога в пределах выделенного фразеологического материала и учтем так называемые эквивалентные отношения, о которых говорит М. Кошкова. И последнее, но не менее важное: попытаемся установить мотивацию выделенных фразеологизмов.

The present article compares and contrasts the phraseological units with the components white and black colours in two Slavic languages – Bulgarian and Slovak. The purpose of the study is to establish the similarities and differences in this specific language area. For this purpose, we register the presence/absence of an equivalent or analog within the excerpted phraseological material and take into account the so-called equivalent relations, which M. Koshkova discusses. Last but not least, we try to establish the motivation of the excerpted phraseological units.

Diana KLÜH, Tania Avgustinova – Initial observations on langua ge-contact-induced grammatical features in Ladino speakers’ Bulgarian // 52

This article examines language-contact-induced grammatical features observable in bilingual Ladino speakers’ Bulgarian, with particular attention to possible Judeo-Spanish influences on their Bulgarian performance

Дискусии, обзори, научни съобщения

Петя АСЕНОВА – За своеобразието на румънската темпорална система – романска, балканска или…? (опит за характеристика) // 64

В статье предпринята попытка оценить специфику румынской темпоральной системы в рамках Балканского языкового союза и в сопоставлении с родственными ему романскими языками. На основе репрезентации глагольных балканизмов (конкурентного функционирования инфинитива и так называемого балканского конъюнктива; четырех форм будущего времени; отсутствия балканского типа условного наклонения; соотношения простых и сложных претеритов; сохранения архаического типа синтетического плюсквамперфекта, восходящего к латинскому языку) делается вывод, что в области глагольной системы румынский язык отличается небалканской спецификой, которую нельзя определить и как романскую. Однако в глагольной системе арумынского языка балканизмы представлены последовательно, что можно объяснить тем фактом, что арумынский язык всегда находился в центре наиболее интенсивной конвергенции балканских языков.

The article attempts to assess the specificity of the Romanian temporal system within the Balkan linguistic union and in comparison with its related Romance languages. On the basis of the presentation of verbal Balkanisms (the competitive functioning of the infinitive and the so-called Balkan subjunctive, the four future tense forms; the absence of the Balkan type of conditional mood; the ratio between simple and complex preterites; the preservation of an archaic type of synthetic pluperfect that can be traced back to Latin), the conclusion is reached that Romanian in the field of its verb system, is distinguished by a non-Balkan specificity that cannot be defined as Romanian either. The Balkanisms of the verb system are more consistently present in Aromanian, which can be explained by the fact that this language has always been at the centre of the most intensive convergence among the Balkan languages.

Мариана ГEОРГИЕВА – Парадигма на модалността в българския синтаксис // 75

Категории не могут быть обозначены как строго морфологические, их специфику нельзя представить исчерпывающим образом посредством морфологии слов. Причина этого дефицита заключается в том, что морфология является лишь частью когнитивного потенциала, она не в полной мере реализует его как технологию языкового сознания. Остальная часть – это синтаксис, поэтому их понимают и определяют как два раздела грамматики. В статье представлен анализ этапов модальности принципа когнитивного соответствия.

The categories cannot be labeled as strictly morphological and their specificity is not exhaustively represented within the morphology of words. The reason for this deficiency lies in the fact that morphology is only part of the cognitive potential, and not its exhaustive realisation as a technology of linguistic consciousness. The rest is syntax – that’s why they are understood and defined as two divisions of grammar. The article offers an analysis of modality on the principle of cognitive correspondence.

По повод на…

Райна ДРАГИЧЕВИЧ – В памет на Предраг Пипер // 83

Каталина ВАТАШЕСКУ – Василка А лексова. Важността на сравнителните изследвания върху българския и румънския // 92

Рецензии и анотации

Е. Тилев. Морфологична (не)категориалност (Красимирa Петрова ) // 98

R. Alexander, Vl. Zhobov. Bulgarian Dialects. Living Speech in the Digital Age. (Гергана Падарев-Илиева) // 102

А. Баранова. Националнокултурната специфика на конотациите в превода от руски на български език. (Елена Меснянкина) // 107

Е. Раденкова. Игровые трансформации паремий и прецедентных высказываний в заголовках российских печатных СМИ. (Лиляна Цонева) // 111

Ч. Т. М. Хоа, Н. Т. Тхук, Ч. Т. Х. Хан, Н. В. Чан, Ст. Буров, Ст. Димитрова, П. Пехливанова, Р. Бенева. Българско-виетнамски речник. (Диана Благоева) // 114

Годишнини

Владислав Миланов – Любомир Милетич и началата на българистиката и славистиката. (По повод 160-годишнината от неговото рождение) // 120

Ангел Ангелов – За някои от заветите на проф. Мирослав Янакиев (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 125

Ценка Досева, Цветана Ралева – Думи за проф. Румяна Павлова – учения и учителя (По повод 90 години от рождението ѝ) // 130

Петя Асенова – Мария Данчева на 80 години // 136

Русана Бейлери – Избрана библиография на Мария Данчева // 138

Хроника

Атанаска Атанасова, Христина Кукова – Десети форум Българска граматика. Феноменът устна реч // 140

Симеон Кайнакчиев – Международна научна конференция Wege und Umwege zum Wandel (София, 12–14.10.2023 г.) // 147

Татяна Лекова – Международни научни конференции, посветени на 80-годишния юбилей на българистиката и полонистиката в Неаполския университет „Ориентале“ // 150

Велин Петров – Представяне на Българско-виетнамски речник (Велико Търново, 19 май 2023 г.) // 156

In memoriam

Радост Железарова – Василка Радева (1940–2023) // 159

Евгения Вучева – Мария Китова (1949–2023) //163

Библиография

Соня Бояджиева – Български езиковедски дисертации за 2022 г. // 165

Ина Михайлова – Съдържание на годишнина XLVIII (2023) на списание Съпоставително езикознание // 171

 

Нашите автори в броя // 176

СOДEРЖАНИЕ

Сопоставительные исследования

Мая АЛЕКСАНДРОВА – Судьба и мотив прядения и ткачества в разных языках и культурах  // 7

 

Евгения МИТЕВА – Фразеологизмы с компонентом белый и черный цвет в болгарско-словацком контексте // 36

 

Diana KLÜH, Tania Avgustinova – Initial observations on language-contact-induced grammatical features in Ladino speakers’ Bulgarian // 52

Дискуссии, обзоры, научные сообщения

Петя АСЕНОВА – O своеобразии румынской темпоральной системы – романской, балканской или…? (попытка характеристики) // 64

 

Мариана ГЕОРГИЕВА – Парадигма модальности в болгарском синтаксисе // 75

По поводу…

 

Райна ДРАГИЧЕВИЧ – Памяти Предрага Пипера // 83

 

Каталина ВАТАШЕСКУ – Василка Алексова. Значение сопоставительных исследований болгарского и румынского языков // 92

Рецензии и аннотации

Годовщины

Хроника

In memoriam

Библиография

Наши авторы в этом номере // 176

CONTENTS

Contrastive studies

Maya Alexandrova – Fate and the motif of spinning and weaving in the different languages and cultures // 7

 

Evgeniya Miteva – Phrasal units with white and black colour as a constituent in Bulgarian-Slovak context // 36

 

Diana Klüh, Tania Avgustinova – Initial observations on language-contact-induced grammatical features in Ladino speakers’ Bulgarian // 52

Discussions, reviews and announcements

Petya Assenova – On the uniqueness of the Romanian temporal system – Romance, Balkan or…? (an attempt at its characterization) // 64

 

Mariana Georgieva – The paradigm of modality in Bulgarian syntax // 75

 

Apropos of …

Raina Dragicevic – In memory of Predrag Piper // 83

 

Katalina Vatashescu – Vasilka Alexova. The importance of contrastive Bulgarian-Romanian studies // 92

 

Reviews and annotations

Anniverasries

Events

 

In memoriam

Bibliography

Contributors to the volume // 176

Съдържание

Съпоставителни изследвания

Емилия МАКЕДОНСКА – Съпоставителен анализ на деятелни имена (nomina actoris) в българския и чешкия език // 7

Статья посвящена 200-летию со дня рождения Найдена Герова и 250-летию со дня рождения Й. Юнгмана – двух из самых ярких представителей Возрождения в Болгарии и Чехии. На основе материала, взятого из фототипных изданий Словаря болгарского языка Н. Герова и Чешско-немецкого словаря Й. Юнгмана, проводится сопоставительный анализ наиболее широко представленных словообразовательных типов имен деятелей в данных лексикографических трудах. Исследуемые словари отражают не только специфику языковой ситуации эпохи Возрождения у чехов и болгар, но также и взгляды самих авторов. Словообразовательные типы распределены по семантическим группам в зависимости от модификации ономасиологического отношения «живое существо, имеющее активное отношение к предмету, названному основой существительного». Орфография и графика времени Юнгмана и Герова подвергнуты актуализации.

The paper is dedicated to the 200-year anniversary since the birth of Nayden Gerov and the 250-year anniversary since the birth of Josef Jungmann – two of the most eminent representatives of the Revival epoch in Bulgaria and the Czech Republic. On the basis of data excerpted from Dictionary of the Bulgarian Language by N. Gerov and from the Czech-German Dictionary by J. Jungmann, the most widely represented word-formation types of nomina actoris in the two dictionaries are contrastively analyzed. The dictionaries are revealing not only of the linguistic situation in the Czech Republic and Bulgaria during the Revival but also of the linguistic views of their compilers. The word-formation types are differentiated into semantic classes in accordance with the modification of the onomasiological relation “an animate being agentively engaged with the object named in the base of the noun”. The orthography has been modernized and does not represent the original graphemics and spelling in the dictionaries by Jungmann and Gerov.

Iskra DOBREVA – The cluster /dr/ in the Balkan languages based on Judeo-Spanish metathesis /rd/>/dr/ // 15

            The present paper approaches the preference  of the consonant cluster /dr/ over /rd/ in intervocalic position in Balkan languages, opposing the preference of /rd/ in the majority of European languages, (except  Slavic). The preference of intervocalic /dr/ over /rd/ is regarded as Balkan areal feature, based on the specific change of rhotic metathesis in Judeo-Spanish after its separation from the Ibero-Romance continuum. The well-known Judeo-Spanish innovation of rightward metathesis of /r/ in intervocalic cluster /rd/ to /dr/ compared to Spanish, e.g. JS guadrar vs. Sp. guardar ‘to save’, JS akodrarse vs Sp. acordarse ‘to remember’, JS pedronar vs Sp perdonar ‘to forgive’. The frequency of the consonant clusters /dr/ and /rd/ is analysed in texts in Judeo-Spanish, Balkan and few European languages. The obtained results reveal that in Balkan languages /dr/ is more frequent than /rd/, unlike several European languages. Judeo-Spanish resembles the Balkan languages and the intervocalic cluster /dr/ prevails over /rd/ in the analyzed texts.However, in Judeo-Spanishboth the innovative and conservative forms co-exist. Language contact is regarded as the main trigger for this long-discussed consonant innovation, distinguishing Judeo-Spanish from Spanish and other Ibero-Romance languages.The same feature also differentiates the Balkan languages from other European languages, yet it is also present in the Slavic languages. Contact with the latter may explain the higher /dr/ frequency in Romanian contrasting with other Romance languages. Further studies are needed to investigate the expansion of the consonant feature in question in Slavic, Balkan and Eastern- Mediterranean languages.

Corinna LESCHBER – Bulgarisch kukurùz „Mais“ und Bulgarisch čùška „Paprikaschote“ in ihrem mediterranen Kontext // 30

Болгарские слова и их история рассматривались в разных аспектах: болгарский язык как славянский или балканский язык, во взаимосвязи/взаимодействии с соседними юго-восточными европейскими языками, под влиянием турецкого языка и восточных языков и даже болгарский язык как европейский язык в типологическом отношении или на общем фоне Европейского Союза. Однако редко принимается во внимание тот факт, что болгарский язык является южноевропейским языком в расширенном средиземноморском пространстве. В данной статье будет показано, что такой подход имеет свои преимущества при решении давно обсуждаемых этимологических проблем.

Bulgarian words and their history have been considered from different viewpoints; some of which are: the Bulgarian language as a Slavic language, that is in interdependence with its south-eastern European neighbors, the Bulgarian language under the influence of the Turkish language and the oriental languages, and even Bulgarian as a European language in typological terms (HSK Haspelmath 2001, Leschber 2005), and against a general background of the European Union (Schaller 2018).

However, the fact that Bulgarian is a southern European language in the extended Mediterranean area has seldom been considered. In what follows, it will be shown that this approach brings advantages for the solution of long-discussed etymological problems.

While Bg. kukurùz “corn” is solely a regionally used word along with the common Bulgarian word càrevica “corn”, the Bulgarian čùška “bell pepper, pod” is a Bulgarian vegetable that literally creates an identity, and which is seen as belonging to the “essence of Bulgarianness”. Indeed, this is epitomized by a curiosity like the čùškopèk, “a device for baking bell pepper”, which is exclusively in use in Bulgaria. It is often emphasized that only Bulgarians know what a čùškopèk is and what it is used for. The Bulgarian čùška thus ranks as a key cultural term. Here it is shown that Bulgarian cultural key terms, as already indicated in the paper on Bulgarian kùker, a “figure masked with fur in winter customs” (Leschber 2009, Bengtson & Leschber 2019: 17) are related to their environment and are part of a larger cultural network, in this case, of a Mediterranean network. An important fact is that both vegetables are not native to Europe, but were introduced to Europe very late, at the time of Columbus (1492). In Europe, the renaming of these foreign vegetables was done by substituting native designations whose history stretches far back into the continent’s past.

Теоретични въпроси на езикознанието

Кrasimir KABAKČIEV – On conceptualization and misconceptualization of compositional aspect in Bulgarian publications // 42

Обсуждаются болгарские публикации об английском композиционном аспекте, реализованном на уровне предложений, предлагающие неадекватные описания. Славянский аспект реализуется в глаголе морфологически, а английские глаголы не могут обозначать вид, он реализуется как взаимодействие компонентов предложения, преимущественно NPs. Интерпретации, применимые к языкам с вербальным аспектом, неприменимым к композиционному аспекту, навязываются английскому языку, или аспект “открывается” на уровне VP, а не на уровне предложения.

Bulgarian publications on English compositional aspect, effectuated at the sentence level, are discussed, providing inadequate descriptions. Slavic aspect is morphologically realized in verbs, English verbs cannot signify aspect, it is explicated as an interplay of sentence components, mainly NPs. Interpretations valid for verbal-aspect languages and inapplicable to compositional aspect are forced onto English, or aspect is “discovered” at the VP-level instead of the sentence level.

Теория на превода

Radomira VIDEVA – Un intento de aproximación a la terminología de uso más frecuente en el lenguaje de los seguros de vida riesgo en español y búlgaro // 55

Основната цел на настоящата статия е да направи предложение за двуезичен, еднопосочен глосар (от испански на български) на често употребяваните термини и терминологични словосъчетания в полето на рисковите застраховки „живот“. Първо се разглежда регулацията на договорите за рисковите застраховки „живот“ в законодателствата на двете държави; след това се прави сравнителен анализ на испанския и на българския език на застраховането. Разглежда се процесът на изграждане на глосара. В заключението се предлага рамка за създаването на различни видове материали, които да подпомагат терминологично преводите в полето на рисковите застраховки „живот“ между двата езика.

The main purpose of this article is to present a proposal for a unidirectional bilingual glossary (Spanish-Bulgarian) of the commonly used terms and terminological collocations in the field of life risk insurance. Firstly, the regulation of life risk insurance contracts in the two legislations will be studied. Next we will proceed to carry out a comparative analysis of the Spanish and Bulgarian language of insurance. The glossary building process will be explained later. Finally, we will offer a brief reflection regarding the creation of various translation support materials in the field of insurance terminology within this language combination.

Дискусии, обзори, научни съобщения

Витка ДЕЛЕВА – Концепцията за пространствена и времева заедност в условията на новата нормалност (върху материал от българския и полския език) // 67

Обьектом настоящего исследования являются новые парадигмы интерпретаций социальных процессов в глобальном масштабе, которые происходит в течение последних трех десятилетий. В статье рассматривается трансформация концепций времени и пространства в качестве ключевой характеристики постмодерного общества, которое представлено в программе политики EС под названием Europe’s Digital Decade. Анализ базирован на Теории сетевого общества испанского социолога Мануэля Кастельса и проводится в контексте концепции текучей модерности Зигмунта Баумана.

The paper focuses on the new optics of interpretation of social processes of the global scale that take place in the past three decades. The transformation of concepts of time and space is discussed as a key characteristic of postmodern society that is represented in the policy programme Europe’s Digital Decade. Analyses is based on the Theory of Network Society developed by Manuel Castells and Theory of Liquid Modernity proposed by Zygmunt Bauman. 

Рецензии и анотации

B. Hristov. Grammaticalizing the Perfect and Explanations of Language Change: Have- and BePerfects in the History and Structure of English and Bulgarian (Ya n a C h a n k o v a) // 84

Χρ. Γ. Μάρκου. Ζητήματα αντιπαραβολικής φρασεολογίας (βουλγαρικής και ελληνικής). Ίσοδυναμίες και Διαφοροποιήσεις. [Contrastive phraseology (Bulgarian – Modern Greek)] (Галина Брусева) // 86

W. Sosnowski. Studium konfrontatywne frazeologii bułgarskiej, polskiej i ukraińskiej (Диана Благоева) //  98

Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски (ред. Св. Коева, Е. Иванова, Й. Тишева, А. Циммерлинг) (Красимира Алексова ) // 101

Д. Савова. Обобщеноличните изказвания в българския език ‒ прагматични манипулации на синтактично ниво (Росица Стефчева) // 105

B. Beci. L’union linguistique balkanique à la lumière de la langue albanaise (Петя Асенова) // 110

Езиковата бележка – от Балан до днес (съст. Вл. Миланов) (Енчо Тилев) // 112

K. Bratanova. The Multimodal Construction of Euroscepticism in The Economist (Нели Тинчева) // 114

Годишнини

Диана Благоeва – 200 години от рождението на Найден Геров // 116

Владислав Миланов – Беньо Цонев – строител и ревнител на българското езикознание (По повод 160-годишнината от рождението му) // 122

Емилия Македонска – 250 години от рождението на Йозеф Юнгман .// 126

Иво Братанов – Кина Вачкова на 80 години // 129

Димитър Попов, Иво Братанов – Подбрана библиография на научните трудове на Кина Вачкова // 132

Хроника

Маргарита Младенова – Петнадесети международни славистични четения – юни 2022 г. // 140

Владимир Найденов – Международна научна конференция България и Скандинавският север – пресечни точки и перспективи (София, 17–18 ноември 2022 г.) // 144

In memoriam

Ния Радева – Ралица Цойнска (1940–2022) // 147

Стефана Калдиева-Захариева – Христина Пантелеева (1936–2023) // 149

 

Нашите автори в броя

Сoдeржание

Сопоставительные исследования

Емилия МАКЕДОНСКА – Сопоставительный анализ имен деятелей (nomina actoris) в болгарском и чешском языках // 7

Iskra DOBREVA – The cluster /dr/ in the Balkan languages based on Judeo-Spanish metathesis /rd/>/dr/ // 15

Corinna LESCHBER – Bulgаrisch kukurùz „Mais“ und Bulgarisch čùška „Paprikaschote“ in ihrem mediterranen Kontext // 30

Теоретические вопросы языкознания

Кrasimir KABAKČIEV – On conceptualization and misconceptualization of compositional aspect in Bulgarian publications // 42

Теория пeревода

Radomira VIDEVA – Un intento de aproximación a la terminología de uso más frecuente en el lenguaje de los seguros de vida riesgo en español y búlgaro // 55

Дискуссии, обзоры, научные сообщения

Витка ДЕЛЕВА – Концепция пространственно-временного единения в условиях новой нормальности (на материале болгарского и польского языков) // 67

Рецензии и аннотации

Годовщины

Хроника

In memoriam

Наши авторы в этом номере

Contents

Contrastive studies

Emiliya MAKEDONSKA – Contrastive analysis of nomina actoris in Bulgarian and Czech // 7

Iskra DOBREVA – The cluster /dr/ in the Balkan languages based on Judeo-Spanish metathesis /rd/>/dr/ // 15

Corinna LESCHBER – Bulgarian kukurùz “corn” and Bulgarian čùška “bell pepper, pod” in the context of Mediterranean lexis // 30

Discussions, reviews and announcements

К rasimir KABAKČIEV – On conceptualizations and misconceptualizations of compositional aspect in Bulgarian publications // 42

Translation theory and practice

Radomira VIDEVA – Un intento de aproximación a la terminología de uso más frecuente en el lenguaje de los seguros de vida riesgo en español y búlgaro // 55

Discussions, reviews, review articles

Vitka DELEVA – The concept of spatial and temporal togetherness in the conditions of new normalcy (on Bulgarian and Polish data) // 67

Reviews and annotations

Anniversaries

Events

In memoriam

Contributors to the volume