Автор: Ива Бакарова

Цялото съдържание можете да изтеглите оттук.

Съдържание

Съпоставителни изследвания

Диана Благоева – Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език) // 5

Весна Пожгай Хаджи (Любляна) – Хърватски и словенски език в контраст // 22

Валентин Гешев – Да хвърлех по отсрещния прозорец – глаголен вид и време при изразяване на хипотетична модалност в гръцки, български и севернославянски // 36

Дискусии, обзори и научни съобщения

Иванка Васева – Преизказване и преразказване // 47

Владислав Миланов – Проучвания върху абстрактната лексика // 54

Detelina Georgieva (Sofia), Georg Schuppener (Leipzig) – Fernsehnachrichten – ein Babylon der Emotionen // 65

Емилия Денчева – За конструкцията Accusativus cum infinitivo и нейната типологизация // 100

Димитър Веселинов – Трансформиране на речникова статия от „Активен учебен речник на френския глагол за българи“ в сценарий // 110

Цель исследования – трансформировать словарную статью из „Активной комбинаторно-толковой словарной модели французского глагола“. Основой для подобного превращения служит актантная структура глагольной лексемы, представленной в экспериментальной модели, в которой словарная статья построена как сфокусированный лексикографический портрет заглавной глагольной лексемы, включающий лексикографический фокус – ядро и периферию. Полученные результаты могут быть использованы как в процессе обучения, так и при создании одно- и двуязычных лексикографических баз данных.

The aim of this study is to transform the dictionary entry from Активен комбинаторно-тълковен речников модел на френския глагол [Active Combinatory Explanatorial Dictionary Model of the French Verb] into a script. This is based on the actant structure of the verbal lexeme represented in the experimental model. The dictionary entry has been developed as a focussed lexicographic portrait of the headword consisting of a centre and a periphery. The results are applicable in foreign language teaching and in the development of mono- and bilingual lexicographic databases.

Гергана Русева – За някои употреби на показателните местоимения tad и etad (във Ведите и Упанишадите) // 120

Константин Попов – Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно // 127

Христо Салджиев – Полисемантичната употреба на думите йезид, тарикат и абдал в говора на турскоезичното население от село Горно Ново село (Старозагорска област) // 132

В статье рассматривается вопрос об употреблении слов йезид, тарикат и абдал в говоре турецкоговорящего населения села Горно Ново село. Слова претерпевают интересную языковую трансформацию, связанную прежде всего с влиянием процессов модернизации на различные поколения.

The article deals with the use of the lexemes йезид, тарикат and абдал in the dialect of the Turkish-speaking population in the village of Gorno Novo Selo (Stara Zagora district). The words are subject to interesting linguistic transformations connected above all with the process of modernization affecting different generations.

Из историята на езикознанието в България

Лилия Илиева (Благоевград) – Скромното начало на българската лингвистика: Теодосий Икономов // 138

Интервюта с бележити филолози

Искра Арнаудова – Разговор с Аурелио Ронкалиа // 144

Рецензии и анотации

М. Skubic. Romanske jezikovne prvine nа zahodni slovenski jezikovni meji (Живко Бояджиев) // 151

Ив. Куцаров. Этюды по славистике (Живко Бояджиев) // 153

О. Mladenova. Grapes and Wine in the Balkans. An Ethno-Linguistic Study (Петя Асенова) // 153

Ил. Кръпова. Лекции по езикознание (Лилия Илиева, Благоевград) // 163

 J. Hoffmannová, О. Müllerová, J. Zeman. Konverzace v češtině při rodinných a přátelských návštěvách (Йорданка Трифонова, Искра Ликоманова) // 167

Висока хърватска оценка за българско издание (Сийка Рачева) // 170

Ангел Ил. Ангелов. Говорът на село Мечка, Плевенско (Ангел Ангелов) // 172

Филологические заметки: Сборник статей (Константин Попов) // 175

Stereotyp jako przedmiot lingwistyki (Teoria, metodologia, analizy empiryczne) (Екатерина Солнцева-Накова) // 177

Б. Терзиħ. Руско-српске езикови паралеле (Екатерина Солнцева-Накова) // 178

Е. Tabakowska. Gramatyka i obrazowanie. Wprowadzenie do jezykoznawstwa kognitywnego (Екатерина Солнцева-Накова) // 179

Годишнини

Емилия Македонскa – Йозеф Добровски (1753–1829) // 180

Хроника

Емилия Македонска – Шести славистични четения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ // 183

Библиография

Съдържание на годишнина XXVIII (2003) на списание Съпоставително езикознание (съст. Радост Железарова) // 185

СОДЕРЖАНИЕ

Сопоставительные исследования

Диана Благоева – Универбизация в славянском словообразовании последних лет (на материале болгарского, русского и чешского языков) // 5

Весна Пожгай Хаджи (Любляна) – Хорватский и словенский языки в контрастном плане // 22

Валентин Гешев – Да хвърлех по отсрещния прозорец – глагольный вид и время при выражении гипотетической модальности в греческом, болгарском и северославянском языках // 36

Дискуссии, обзоры и научные сообщения

Иванка Васева – Пересказывание и пересказ // 47

Владислав Миланов – Исследования, посвящённые абстрактной лексике // 54

Dеtеlina GеоRgiеva (Sofia), Georg Schuppener (Leipzig) – Fernsehnachrichten – ein Babylon der Emotionen // 65

Эмилия Денчева – O конструкции Accusativus cum infinitivo и её типологизации // 100

Димитр Веселинов – Трансформация словарной статьи из „Активен учебен речник на френския глагол за българи“ в сценарий // 110

Гергана Русева – Об употреблении указательных местоимений tad и etad (в ведах и упанишадах) // 120

Константин Попов – Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно // 127

Христо Салджиев – Полисемантическое употребление слов йезид, тарикат и абдал в говоре турецкоговорящего населения села Горно Ново село (Старозагорская область) // 132

Из истории языкознания в Болгарии

Лилия Илиева (Благоевград) – Скромное начало болгарской лингвистики: Теодосий Икономов // 138

Интервью с выдающимися филологами

Искра Арнаудова – Разговор с Аурелио Ронкалиа // 144

Рецензии и аннотации годовщины

Эмилия Македонска – Йозеф Добровский (1753–1829) // 180

Хроника

Библиография

CONTENT

Contrastive studies

Diana Blagoeva – Univerbalization in recent Slavic word-formation (Bulgarian, Russian and Czech) // 5

Vesna Pоžgaj Hadži (Ljubljana) – Croatian and Slovene in contrast // 22

Valentin Gešev – Да хвърлех пo отсрещния прозорец – aspect and tense in the expression of hypothetical modality in Greek, Bulgarian and North Slavic // 36

Discussions, review articles and communications

Ivanka Vaseva – Non-evidentiality and renarration // 47

Vladislav Milanоv – A study of abstract vocabulary // 54

Detelina Georgieva (Sofia), Georg Schuppener (Leipzig) – Fernsehnachrichten – ein Babylon der Emotionen // 65

Emilia Dеnčеva – On the Accusativus cum infinitivo construction and its typology // 100

Dimitǎr Veselinov – Transforming a dictionary entry from Активен учебен речник на френския глагол за българи [Active Learner’s Dictionary of French Verbs for Bulgarians] into a script // 110

Gergana Ruseva – On some uses of the demonstratives tad и etad (in the Vedas and the Upanishads) // 120

Konstantin Popov – Этимологическая и семантико-стилистическая характеристика слов гузен – гузно // 127

Нгistо Saldžiеv – The polysemantic use of йезид, тарикат and абдал in the dialect of the Turkish-speaking population of Gorno Novo selo (Stara Zagora district) // 132

Towards the history of Bulgarian linguistics

Lilia Iliеva (Blagoevgrad) – The modest first steps of Bulgarian linguistics: Teodosij Ikonomov // 138

Interviews with outstanding philologists

 Iskra Arnaudova – Interview with Aurelio Roncaglia // 144

Reviews and annotations anniversaries

Emilia Makedonska – Josef Dobrovsky (1755–1829) // 180

Varia

Bibliography

Цялото съдържание можете да изтеглите оттук.

Съдържание

Съпоставителни изследвания

Цветанка Аврамова – Основни тенденции при образуването на префиксални съществителни в българския и чешкия език в края на XX век // 5

Юлиана Стоянова – Тенденция към архаизация на лексикални елементи от съвременния словашки и български речников състав // 43

Nelly Tincheva – Analyzing English-Language and Bulgarian-Language Political Speeches // 49

The paper aims to present, first, an integrated approach to whole lexis and genres exemplifying the ’triangle of discourse-cognition-society which is indeed the site of multidisciplinary discourse analysis’ (Van Dijk, 97:24) and, secondly, to suggest an alternative perspective to ’old’ areas of research such as the analysis of political speeches. It illustrates the potential of studying the production and perception of individual text genres as governed by particular mental models. Such mental models, it argues, are possible to isolate analytically and verify statistically. Differences in English- and Bulgarian-language political speeches are used to demonstrate the possible application of the suggested approach.

Статията цели да предложи, първо, един интегриран подход към текстове и жанрове, който да илюстрира необходимостта анализът на дискурса да се разглежда като пресечна точка на езикови структури, познавателна дейност и обществени фактори. Също така предлага, на тази база, една алтернатива на подхода към политическите речи като добре позната сфера на проучване. Обобщенията произтичат от анализа на корпус от речи на английски и български език.

Дискусии, обзори и научни съобщения

Димитър Веселинов – Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език // 60

В статье предлагаются исследовательские „маршруты“ изучения специфической „лингвистической эмиграции“ болгарской лексики в иноязычное лексическое пространство. Делается обзор основных исследований болгарского языка в этой области и приводится минимальный корпус болгарских лексических единиц (богомил, българин, цар, лев, стотинка), которые могут быть использованы в качестве „исходной“ точки в поисках, сборе и изучении эвентуальных болгарских лексических элементов в неславянских и небалканских языках.

The paper suggests research „routes“ tracing the linguistic migration of Bulgarian words in the lexical space of other languages. A survey of major studies in this field is made. A minimum list of Bulgarian lexical items is offered, which could serve as the starting point for the collection and analysis of Bulgarian borrowings in other non-Slavic and non-Balkan languages.

Snеžana Petrović (Beograd) – On Some Serbian Dialectal Turcisms // 70

Христо Салджиев – Фонетични, морфологични и лексикални особености на говора на турскоезичното население от с. Горно Ново село (Старозагорска област) // 78

В статье рассматриваются фонетические, морфосинтаксические и лексические особенности говора турецкоговорящего населения с. Горно Ново село (Старозагорский регион). Наиболее характерной особенностью фонетики и лексики исследуемого говора является сильное взаимодействие с болгарским языком. В морфосинтаксисе наблюдаются два индоевропейских пласта – иранский, связанный с употреблением ки и зерем, и балканский, приведший к замене инфинитивных конструкций конъюнктивом.

The article deals with the phonetic, morphosyntactic and lexical peculiarities of the Turkish dialect spoken in Gorno Novo Selo (Stara Zagora District). The strong interference of Bulgarian is characteristic of the phonetic and lexical levels. Two Indo-European layers can he observed in morphosyntax: an Iranian one, connected with the use of ки and зерем, and a Balkan one, leading to the substitution of the conjunctive for the infinitival constructions.

Мони Алмалех – Раят [ган еден] גַּן־עֵדֶן не е червен! // 87

Lyubomir Ivanov – On the Romanization of Bulgarian and English // 109

Горан Попов – За цитирането // 119

Константин Попов – Поливалентност на думата сърце в българска и руска словоупотреба // 130

Рецензии и анотации

Ив. Куцаров. Славяните и славянската филология: Очерк по история на славистиката и българистиката от втората половина на XIX до началото на XXI век (Живко Бояджиев) // 137

Á. Alonso-Cortés. Lingüística (Живко Бояджиев) // 140

А. Манчева и др. Френско-български речник / Dictionnaire français-bulgare (Живко Бояджиев) // 143

Géographie linguistique et biologie du langage : Autour de Jules Gilliéron (Живко Бояджиев) // 147

Iv. Popova-Veleva. La syntaxe française: Notions de base & Exercices / Ив. Попова-Велева. Френски синтаксис: Основни понятия & Упражнения (Живко Бояджиев) // 153

PONS Универсален немско-български речник (Борис Парашкевов) // 154

Möglichkeiten und Grenzen der Standardisierung slavischer Schriftsprachen in der Gegenwart (Василка Радева) // 160

M. Košková. Z bulharsko-slovenskej frazeológie (Надка Николовa) // 166

Д. Митев. Словообразовательная структура и семантика отымённых суффиксальных прилагательных в русском и болгарском языках (Константин Попов) // 170

Bulgarzy nа Uníwersytecie Jagiellonskim w okresie miedzywojennym (red. J. Rusek, W. Stepniak-Minczewej) (Екатерина Солнцева-Наковa) //171

Ю. Лихтенберг. В памет на Кети Анкова-Ничева. Българска фразеология. Избрана библиография / J. Lichtenberg. Zum Gedenken an Keti Ankova-Ničeva. Bulgarische Phraseologie. Auswahlbibliographie (Екатеринa Солнцевa-Hаковa) // 172

Содержание

Сопоставительные исследования

Цветанка Аврамова – Основные тенденции в образовании префиксальных существительных в болгарском и чешском языках в конце XX века // 5

Юлиана Стоянова – Тенденция к архаизации лексических элементов в словарном составе современного словацкого и болгарского языков // 43

Nelly Tincheva – Analyzing English-Language and Bulgarian-Language Political Speeches // 49

Дискуссии, обзоры и научные сообщения

Димитр Веселинов – Исследование межъязыковых контактов через призму болгарского языка // 60

Snežana РеtRоvić (Beograd) – On Some Serbian Dialectal Turcisms // 70

Xpисто Салджиев – Фонетические, морфологические и лексические особенности говора турецкоговорящего населения села Горно Ново село (Старозагорский регион) // 78

Мони Алмалех – Рай [ган еден] גַּן־עֵדֶן не красного цвета! // 87

Ljubоmir Ivаnоv – On the Romanization of Bulgarian and English // 109

Горан Попов – О цитировании // 119

Константин Попов – Поливалентность слова сердце в болгарском и русском употреблении // 130

Рецензии и аннотации

CONTENT

Contrastive studies

Cvetanka Avramova – Basic Trends in the Formation of Prefixal Nouns in Bulgarian and Czech at the End of the 20^th c. // 5

Juliana Stojanova – The Obsolescence of Some Lexical Items in Present-Day Slovak and Bulgarian // 43

Nelly Tincheva – Analyzing English-Language and Bulgarian-Language Political Speeches // 49

Discussions, review articles and communications

Dimităr Veselinov – Language Contact Studies: a Bulgarian Perspective // 60

Snežana Petrović (Beograd) – On Some Serbian Dialectal Turcisms // 70

Hristo Saldžiev – Phonetic, Morphological and Lexical Peculiarities in the Dialect of the Turkish-Speaking Population of Gorno Novo Selo (Stara Zagora District) // 78

Mony Almalech – Paradise (the Garden of Eden) [gan eden) גַּן־עֵדֶן is not a red thing // 87

Ljubomir Ivanov – On the Romanization of Bulgarian and English // 109

Goran Popov – On Citation // 119

Konstantin Popov – The Polyvalent Lexeme сърце in Bulgarian and Russian Usage // 130

Reviews and annotations

Цялото съдържание можете да изтеглите оттук.

Съдържание

Съпоставителни изследвания

Петя Асенова – Някои проблеми на изследването на глаголната система на балканския езиков съюз // 5

Василка Алексова – Термини за ’встъпвам в брак’ в българския и румънския език // 16

Дискусии, обзори и научни съобщения

Anna Markova – La troncation lexicale en français contemporain et l’opposition oral – écrit: les modifications du signifiant phonique et graphique // 59

В статията се изследва взаимоотношението между устната и писмената форма на отсечените думи в съвременния френски език. Особено продуктивно поради външни и вътрешноезикови фактори, явлението съкращаване чрез отсичане на част от производната основа е от морфо-фонологичен характер: то представлява изпускане на една или на поредица от съседни фонеми в цяла дума, обособени или не в сричка и/или морфема, разположени в нейното начало (афереза) или край (апокопа). Точката на отсичане се установява в зависимост от морфологични, фонологични, семантични или икономични критерии. Основаващ се на принципа на езиковата икономия, този словообразувателен похват обаче предполага или включва някои добавки: освен присъщото за всяка отсечена единица конотативно разговорно значение, в някои случаи се наблюдава разширяване на денотативното значение, поява на социална, изказна или асоциативна конотация, както и формални удължения на новата дума (чрез суфиксация, редупликация), които неутрализират постигнатата икономия, но са в унисон с многобройните отредени и функции. Този двоен принцип на изпускане и добавяне се проявява и при писменото означаване на езикови единици от разглеждания вид, където той се вписва в серия от значими взаимодействия между устната и писмената им форма, доказващи съществената роля на последната: поява на нови фонеми, на нови графеми или графически знаци, умело използване едновременно на устния и писмения план на изразяване с игрова цел[1]. Някои съгласни фонеми от цели думи, послужили за основа на отсичането, се заместват от други вследствие на новата позиция на означаващата ги графема. Наблюдават се и отделни случаи на поява на нови гласни, които могат да бъдат обяснени единствено чрез позоваване на графичното означение на пълната лексема. Още по–разнообразни са измененията в писмената форма на съкратените думи, които налага самото отсичане. Чрез добавяне на апостроф, точка или нямо е се посочва артикулацията на съгласни, озовали се в крайна позиция, в която освен това фонемната реализация, наследена от производната основа, понякога може да бъде необичайна. Графичното окончание на единиците, образувани главно чрез апокопа, може да бъде видоизменено спрямо цялата езикова форма и в други насоки: замяна на етимологична графема с друга, притежаваща по–голяма честота в езика при обозначаването на конкретна фонема; замяна на сложни графеми с прости; вариативност при новата крайна съгласна графема; несъответстващо на френските правописни норми поставяне на ударения след преминаването на гласната затворено е [è] в отворено е [ε]. Правописът на отсечените сложни думи показва употреба на съединителна чертица или на главна буква, както и слято писане, чрез които се присъединява съкратената коренна морфема към запазената цяла, се отразява нова сричкова структура или се избягват нетипични графични конфигурации. Статията разкрива, че отсичането на част от производната основа, често затваряно в рамките на устната реч, притежава в съвременния френски език и разгърнато писмено измерение. Редом с влиянието на писмената форма върху фоничното означаващо на отсечените лексеми, езиковите факти свидетелстват и за особено интересно и съзнателно търсене на начини да се изработи графично съответствие на настъпилите при отсичането (главно чрез апокопа) промени във фонемния състав. Като цяло се обособяват две тенденции: добавяне и вариативност, характерна за езикови явления с ненапълно изградени писмени традиции. Анализираният материал дава също така основание да се говори и за процес на „подмладяване“ на френския правопис, по правило отразяващ в голяма степен отминали етапи от развитието на езика. Това става възможно чрез подбор на алографи, най–често срещащи се за дадена фонема, чрез опростяване на сложни графеми с премахване на съставящите ги прости без фонемно съответствие, чрез изграждане на допустими графични конфигурации, чрез стремеж към достоверно и еднозначно изписване на устната форма без оглед на етимологията.

Сабина Павлова – „Колелото на живота“ // 85

Борис Парашкевов – Диал. балваица ’отрова’ – една набедена немска заемка            // 90

Елена Метева – Чуждото слово като източник на информация в пресата // 94

Ивелина Савова (Шумен) – Между смешното и загадъчното // 108

Николина Радивоева – За дихотомията topic – comment в японския език // 123

Анализ предложения с использованием понятий тема (topic) и комментар (comment) даёт возможность рассматривать предложение качестве информационно структуры, а не как совокупность грамматических элементов. Этот анализ представляет собой целостную систему маркировки того, с чем говорится (тема), и того, что сообщается как дополнительная информация(комментарий) к теме. Структуру тема – комментарий можно приблизительно перевести как „что касается X, то это Y“, обозначая таким образом существование особых отношений между X и Y. Тема, представляющая собой то, с чем говорится, отличается от понятия подлежащего. Когда адресат представляет подлежащее, то исключает все другие возможности, которые могут случиться в другое время или в другом месте, различных от „здесь и сейчас“. И наоборот – когда адресат вводит тему, адресат– оживает какую–либо новую информацию. Различение темы и комментария в значительной степени напоминает оппозицию тема – рема.

The topic and comment analysis is a way of looking at information structure, not at grammatical elements. It is an overall system of distinguishing what is being talked about (topic) in actual communication, and what is being introduced as information added (comment) to the topic. The topic and comment structure may roughly be translated ‘as for X, it is Y, meaning that there is a special relationship between X and Y. The topic, being that which is talked about, is different from the subject. When the speaker introduces the subject, he deliberately excludes all other possibilities, which may happen in other time and places than the present „here and now“. And vice–versa, when the speaker introduces the topic, the listener expects a piece of new information. The topic and comment distinction is very similar to the theme and rheme distinction.

Теория и практика на превода

Емилия Недкова (Русе) – Аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и национално-културна специфика на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език // 129

В статье, являющейся частью обширного исследования фразеологизмов в творчестве А. Константинова и их переводов на сербском и русском языках, анализируются отдельные аспекты взаимосвязи внутренней формы и национально–культурной специфики фразеологизмов в творчестве писателя с точки зрения их переводов на сербском и русском языках. Среди эксцерпированных единиц значительно количество, характеризующихся изменениями во внутренней форме, причём этот вид межъязыковой асимметрии проявляется прежде всего в ситуативных фразеологизмах. Известно, что внутренняя форма связана с образом, лежащим в основе названия. Кроме того, она указывает на творческий характер номинации, а также и на национальные исторические и культурные особенности мышления и мировоззрения данного народа. Среди сопоставляемых по внутренней форме единиц проявляются существенные межъязыковые различия, свидетельствующие о разных интерпретациях определённых фактов действительности представителями разных языковых общностей. Именно среди них обнаруживаются предпосылки существования концептуальных различий, которые являются и культурно–значимыми.

In this article (which is a part of a comprehensive survey of the idioms in the works of A. Konstantinov and their translation in Serbian and Russian language) some aspects of the interconnection between the inner form and national and cultural special features of the idioms in works of the author with the view of their relevant phrases in Serbian and Russian languages are analysed. Among the chosen units there are many idioms with changes in its inner form and this kind of interlinguistic asymmetry could be seen first of all in situational idioms. It is well known that the inner form could be related to the image lying in the base of the denomination. What is more it shows the creative character of the denomination and the national, historic and cultural peculiarities of thinking and outlook of a nation. Substantial interlinguistic differences appear among compared on their inner form units and attest to different interpretation of the certain facts from the reality by people from different language communities. In these differences, the survey seeks the premises for the available conceptual inconsistencies, which are of cultural importance.

Рецензии и анотации

Ст. Димитрова. Езикова демагогия (Борислав Попов) // 138

Хараламбос П. Симеонидис. Гръцкото влияние върху системата на собствените имена в старославянския и особено в българския (Петя Асенова) // 141

 Г. П. Нещименко. Этнический язык. Опыт функциональной дифференциации на материале, сопоставительного изучения славянских языков (Надка Николова, Шумен) // 146

К. Вачкова. Изследвания по история на българския книжовен език. (Помагало за студенти, II част) (Диана Иванова, Шумен) // 150

Св. Коева (съст.) Съвременни лингвистични теории (Помагало по синтаксис) (Гергана Дачева) // 153

Izbrane študije Vatroslava Kalenića (uredn. V. P. Hadži, M. Smolić) (Найда Иванова) // 156

M. Hrdlička. Předložky ve výuce češtiny jako cizího jazyka (Емилия Македонска) // 161

Е. Пернишка, Д. Благоева, С. Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език (Мария Попова) // 163

Д. Лесневска. Търговска кореспонденция на руски и български език (Константин Попов) // 167

Стереотипность и творчество в тексте (Екатерина Солнцева–Накова) // 170

Втора международна конференция и сборник на тема Чуждоезиково обучение за специални цели (Екатерина Солнцева–Накова) // 171

Годишнини

Емилия Македонска – Янко Бъчваров на шейсет години // 172

Библиография на трудовете на Янко Бъчваров (съст. Емилия Македонска) // 176

Красимира Петрова – Пенка Илиева-Балтова на шейсет години // 190

Библиография на Пенка Илиева-Балтова (съст. Красимира Петрова) // 195

Хроника

Кристина Клешчова (Катовице), Людвиг Селимски (Велико Търново) – Пета конференция на Комисията по словообразуване в славянските езици // 204

Библиография

Живко Бояджиев – Подбрана библиография по общо езикознание // 209

Живко Бояджиев – Подбрана библиография по социолингвистика // 216

Радост Железарова – Съдържание на годишнина XXVII (2002) на списание Съпоставително езикознание // 221

Содержание

Сопоставительные исследования

Петя Асенова – Некоторые проблемы исследования глагольной системы балканского языкового союза // 5

Василка Алексова – Термины о ’встъпвам в брак’ в болгарском и румынском языках // 16

Дискуссии, обзоры и научные сообщения

Anna Markova – La troncation lexicale en français contemporain et l’opposition oral – écrit: les modifications du signifiant phonique et graphique // 59

Сабина Павлова – „Колесо жизни“ // 85

Борис Парашкевов – Диалектное балваица ’отрава, яд’ – несправедливо обвинённое немецкое заимствование // 90

Елена Метева – Иностранное слово как источник информации в прессе // 94

Ивелина Савова (Шумен) – Между смешным и загадочным // 108

Николина Радивоева – О дихотомии topic – comment в японском языке // 123

Теория и практика перевода

Емилия Недкова (Русе) – Аспекты взаимосвязи внутренней формы и национально–культурной специфики фразеологизмов в творчестве А. Константинова с точки зрения переводов на сербском и русском языках // 129

Рецензии и аннотации

Годовщины

Эмилия Македонска – Янко Бычварову – шестьдесят лет // 172

Библиография научных трудов Янко Бычварова (сост. Эмилия Македонска) // 176

Красимира Петрова – Пенке Илиевой-Балтовой шестьдесят лет // 190

Библиография Пенки Илиевой-Балтовой (сост. Красимира Петрова) // 195

Хроника

Библиография

CONTENT

Contrastive studies

Petya Assenova – Problems in the analysis of the verbal system of the Balkan language union // 5

Vasilka Alexova – Terms for ’встъпвам в брак’ in Bulgarian and Romanian // 16

Discussions, review articles and communications

Anna Markova – La troncation lexicale en français contemporain et l’opposition oral – écrit: les modifications du signifiant phonique et graphique // 59

Sabina Pavlova – „The wheel of life“ // 85

Boris Paraškevov– Dialectism балваица ’poison’ – one falsely accused loan word // 90

Elena Meteva – Speech of others as a source of information in the press // 94

Ivelina Savova (Šumen) – Between ridiculous and mysterious // 108

Nikolina Radivoeva – About dichotomy topic – comment in Japanese // 123

Theory and practice of translation

Emilija Nedkova (Russe) – Aspects of the interconnection between the inner form and sociocultural peculiarities of the idioms in the works of Aleko Konstantinov in connection with their translation in Serbian and Russian // 129

Reviews and annotationsBăčvarov’

Anniversaries

Emilija Makedonska – Janko Băčvarov sexagenarian // 172

Bibliography of Janko Băčvarov’s works (comp, by Emilija Makedonska) // 176

Krasimira Petrova – Penka Ilieva-Baltova sexagenarian // 190

Bibliography of Penka Ilieva-Baltova’s works (comp. by Krasimira Petrova) // 195

Varia

Bibliography

---

[1] Игрите на думи, основаващи се едновременно на устната и писмената форма на отсечените думи, ще бъдат разгледани в отделна статия.

Цялото съдържание можете да изтеглите оттук.

Съдържание

Съпоставителни изследвания

Елена Ю. Иванова – Има и съм в болгарских бытийных предложениях (в сопоставлении с русскими) // 5

В статье рассматриваются закономерности распределения глаголов има и съм в болгарских бытийных предложениях с позиций логического синтаксиса. Показано, что предложения с глаголом има характеризуются типичными коммуникативно–референциальными особенностями бытийного логико-синтаксического типа, в то время как предложения с съм демонстрируют специфику периферийной модели в сфере выражения бытийности. Выявляются семантико–прагматические особенности моделей с съм на фоне параллельных построений с има. Сопоставление с русскими глагольными и безглагольными бытийными предложениями обнаруживает отсутствие полных параллелей между болгарским и русским языками в сфере выражения экзистенции.

The paper treats the regularities in the distribution of the verbs ima and săm in Bulgarian existential sentences from the standpoint of logical syntax. Sentences containing ima conform with typical communicative referential characteristics of existential sentences, while sentences containing săm realize peripheral models in the domain of existence. Semantic and pragmatic properties of săm –sentences are described in the comparison to similar structures with ima. Contrasts with Russian verbal and nonverbal existential sentences reveal the lack of exact parallelism between Bulgarian and Russian in the domain of existence.

Димитрина Цонева, Емилия Недкова – Съпоставителен анализ на фонемните системи

на българския и сърбохърватския език // 24

В статье анализируются фонемные системы современного болгарского и сербскохорват­ского языков, определяются сходства и различия между ними. С этой целью использована классификация В. А. Виноградова (1972) о структурных различиях между двумя языками, которым он даёт преимущественно отчётливую фонологическую интерпретацию. Согласно этой классификации различия, между болгарской и сербскохорватской фонемными системами анализируются с точки зрения разницы в системе выбора, в системе фонемных категорий, в контекстуальной реализации фонем и в их дистрибуции.

The phonemic systems of contemporary Bulgarian and Serbo–Croatian have been analysed in this paper and the similarities and differences between them have been determined. For this purpose V. A. Vinogradov’s classification of the structural differences between the two languages (1972) has been used. According to this classification, in which he gives an articulate phonological interpretation, the differences between the Bulgarian and the Serbo–Croatian phonetic systems are analysed on the basis of different systems of choice, of phonemic categories and of contextual realization and of phonemes.

Дискусии, обзори и научни съобщения

Маргарита Младенова, Владимир Пенчев – Фолклор – Folklor (За чешко–българските терминологични и не само терминологични разминавания) // 31

Борис Парашкевов – Лексикологичната категория ономатонимия // 43

Димитър Попов, Велка Попова (Шумен) – За когнитивните метафори в детската реч // 56

Димитър Веселинов – Антропоцентрична лексикографска интерпретация на начална комуникативна способност на езиковата личност (за френски език) // 65

Исследование является теоретической основой построения макроструктуры словаря „Активен учебен комбинаторно–тълковен речник на френския глагол за българи“ (Активный учебный комбинаторно–толковый словарь французского глагола для болгар). Предлагаемая антропоцентрическая идеографическая модель начальной коммуникативной способности получена в результате (ре)конструирования французской языковой когнитивной картины „общающейся языковой личности (homo colloquens), смоделированной с помощью глагольного минимума. Homo colloquens рассматривается как совокупность homo dicens et agens (интенциональный аспект языкового общения) и homo dicens, essens, habens, agens (пропозициональный аспект языкового общения). Двухаспектная сущность homo colloquens определяет лексическое наполнение отдельных компонентов (лингвокогнитивные картины) разработанной антропоцентрической идеографической модели: 1. общая лингвокогнитивная картина охватывает слабо сегментированную языковую картину (пропозициональный компонент) и модальность предложения (интенциональный компонент); 2. специфическая лингвокогнитивная картона охватывает сильно сегментированную языковую картину (пропозициональный компонент) и интенциональный глагольный минимум, представляющий собой лексикализированный вариант модальности предложения (интенциональный компонент).

The survey is theoretical base for building the dictionary macro structure for „Active combinatory–explanatorial dictionary of the French verb for Bulgarians“. Tire exposed anthropocentric ideographic model of the initial communicative ability is achieved through (re)construction of the French linguistic cognitive picture of the „communicating language personality (Homo colloquens), formed through means of the verb minimum. Homo colloquens is viewed as a combination of Homo dicens et agens (intentional aspect of the language communication and Homo dicens, essens, habens, agents (propositional aspect of the language communication). Two–aspect essence of the Homo colloquens defines lexical filling of the different components (lingua–cognitive pictures) of the worked anthropocentric ideographic model: 1. general lingua–cognitive picture comprises weakly fragmented language picture (propositional component) and phrasal modality (intentional component); 2. specific lingua–cognitive picture comprises highly fragmented language picture (propositional component and intentional verb minimum, which is a lexicalised variety of the phrasal modality (intentional component).

Ян Лесневски – функционални еквиваленти на френското деепричастие при превода му на      български език // 71

Константин Попов – Семантико–стилистична характеристика на думата тарикат // 80

Рецензии и анотации

В. Радева. Увод в ареалната лингвистика (Христо Холиолчев) // 83

В. Радева. Увод в ареалната лингвистика (Кирил Костов) // 86

C. Stamenov. Papers in English and Contrastive Linguistics (Jana Molhova) // 91

T. Grigorjanová, D. Kollár. Slovensko-ruský právnicko-ekonomický slovník (Mария Кошкова, Братислава) // 97

Die Sprachen Südosteuropas heute: Umbrüche und Aufbruch (Василка Радева) // 100

А. Димова. Увод в теорията на превода (Xилмар Валтер, Лайпциг) // 104

Преводна рецепция на европейските литератури в България (Илиана Владова) // 109

К. Попов. Етюди по българска стилистика (Димитрина Лесневска) // 112

А. В. Кинцель. Экспериментальное исследование эмоционально-смысловой доминанты как текстообразующего фактора (Екатерина Солнцева–Накова) // 117

Филологические исследования (Сборник статей молодых учёных) (Екатерина Солнцева–Накова) // 118

Годишнини

Вера Маровска (Пловдив) – Иван Куцаров на шейсет години // 120

Библиография на трудовете на Иван Куцаров (съст. Вера Маровска) // 127

Валентина Бонджолова (Велико Търново) – Върбан Вътов на шейсет години // 138

Красимира Бонева, Мариана Шопова (Велико Търново) – Паисий Христов на шейсет години // 142

Хилмар Валтер (Лайпциг) – В памет на Веселин Вапорджиев // 146

Хроника

Кина Вачкова (Шумен) – Заседание на международната комисия за славянски книжовни езици в Ополе // 149

Лиляна Димитрова–Тодорова – Международна научна сесия в Краков, посветена на професор Франчишек Славски // 150

Христо Стаменов – Англицистична конференция във Виена // 153

Екатерина Солнцева–Накова – Конференция с международно участие на тема: Обучение без граници. Език и култура. Чуждоезиковото обучение в контекста на XXI век // 157

Георги Герджиков (1940–2002) // 158

Библиография

Живко Бояджиев – Подбрана обща библиография по лингвистична историография // 159

СОДЕРЖАНИЕ

Сопоставительные исследования

Елена Ю. Иванова (Санкт–Петербург) – Има и съм в болгарских бытийных предложениях (в сопоставлении с русскими) // 5

Димитрина Цонева, Емилия Недкова (Русе) – Сопоставительный анализ фонемных систем болгарского и сербскохорватского языка // 24

Дискуссии, обзоры и научные сообщения

Маргарита Младенова, Владимир Пенчев – Фолклор – Folklór (О чешско–болгарских терминологических и не только терминологических расхождениях) // 31

Борис Парашкевов – Лексикологическая категория ономатонимия // 43

Димитр Попов, Белка Попова (Шумен) – О когнитивных метафорах в детской речи // 56

Димитр Веселинов – Антропоцентрическая лексикографическая интерпретация начальной коммуникативной способности языковой личности (на материале французского языка) // 65

Ян Лесневски – Функциональные эквиваленты французского деепричастия в его переводах на болгарском языке // 71

Константин Попов – Семантико–стилистическая характеристика слова тарикат // 80

Рецензии и аннотации

Годовщины

Вера Маровска (Пловдив) – Ивану Куцарову шестьдесят лет // 120

Библиография научных трудов Ивана Куцарова (сост. Вера Маровска) // 127

Валентина Бонджолова (Велико Тырново) – Вырбану Вытову шестьдесят лет // 138

Красимира Бонева, Мариана Шопова (Велико Тырново) – Паисию Христову шестьдесят лет // 142

Хилмар Валтер (Лейпциг) – Памяти Веселина Вапорджиева // 146

ХРОНИКА

БИБЛИОГРАФИЯ

CONTENT

Contrastive studies

Elena J. Ivanova (Sankt–Petersburg) – To have and to be in Bulgarian Sentences of Existence (in Comparison to Russian) // 5

Dimitrina Coneva, Emilija Nedkova (Rousse) – Comparative Analysis of the Bulgarian and Serbo-Croatian Phonemic Systems // 24

Discussions, review articles and communications

Margarita Mladenova, Vladimir Penčev – Folklore – Folklór (About Czech–Bulgarian Terminological Disaccordances and not only Terminological Disaccordances // 31

Boris Paraškevov– Lexicological Category Onomatonymy // 43

Dimităr Popov, Velka Popova (Šumen) – About Cognitive Metaphors in the Speech of Children// 56

Dimităr Veselinov – Anthropocentric Lexicographic Interpretation of the Initial Communicating Ability of the Language Personality (about French Language) // 65

Jan Lesnevski – Functional Equivalents of the French Gerund in its Translation in Bulgarian // 71

Konstantin Popov – Semantic–stylistic Characteristic of the Word тарикат // 80

Reviews and annotations

Anniversaries

Vera Marovska (Plovdiv) – Ivan Kucarov sexagenarian // 120

Bibliography of Ivan Kucarov’s works (comp, by Vera Marovska) // 127

Valentina Bondžolova (Veliko Tărnovo) – Vărban Vătov sexagenarian // 138

Krasimira Boneva, Mariana Šopova (Veliko Tărnovo) – Paisij Hristov sexagenarian // 142

HiImar Walter (Leipzig) – In Memory of Veselin Vapordžiev // 146

Varia

Bibliography