Цялото съдържание можете да изтеглите оттук.
Съдържание
Съпоставителни изследвания
Иржи Коростенский (Ческе Будейовице) – Новые тенденции в развитии русского словарного запаса (сопоставление с чешским языком) // 5
Alexandra Bagasheva – On the Semantics of some Types of Event Construal in English and Bulgarian // 17
The paper re-examines two specific features of morphological marking in Bulgarian from the perspective of verbal and satellite framing effects for the expression of grammatical relations. The dative and reflexive clitics in a special construction prefix + verb + dative + reflexive clitic is reanalyzed as constituted of a verb plus a satellite with aspectual or rather aktionsart meaning. The intricate, and as yet of undetermined status, particle „da“ is reinterpreted as an auxiliary which again appears as a satellite. The contention is that English and Bulgarian are not so far apart in the correlation between verb framing and satellite framing in relation to temporality as it appears on the surface. The analysis is carried out within the framework of cognitive semantics (L. Talmy) and uses the findings of Heine, Kuteva and K. Rudin on problems concerning auxiliation processes.
В статье делается попытка рассмотреть некоторые конструкции темпорального моделирования в болгарском и английском языке с точки зрения модели когнитивной семантики Леонарда Талми. Целью этого анализа является проверить насколько близки в отношении типологии структурирования понятий и грамматических категорий в обоих типологических параметров для сателитного и глагольного рамкирования. Это исследование основано на теории аукзилиации Гейне и Кутевой.
Мария Жеpева – Модалната натовареност на императивните форми от свършен и несвършен вид в български и руски език // 25
Slavka Simeonova Savova – El español у el búlgaro : dos lenguas posesivas, subjetivas e irresponsables // 30
Дискусии, обзори и научни съобщения
Anna Markova – L’aspect ludique de la création et de l’usage de tronqués et l’opposition oral – écrit // 38
Игровият аспект на лексикалното съкращаване чрез отсичане на част от производната основа в съвременния френски език се проявява основно в две насоки: при образуването на някои отсечени лексеми, където се долавя стремеж към асоциация с цяла дума и при изграждането на игри на думи на базата на широко разпространени отсечени единици. Отсичането на начална или крайна част от основата се реализира в пряка зависимост от специфични фактори, между които и търсенето на омонимия с пълна дума, пораждаща констативно значение за новата езикова форма. Писменото означаващо в някои случаи подсилва създадената връзка на омофония между съкратената и цялата дума, в други спомага за тяхното разграничаване. Утвърдени отсечени единици се появяват в различни игри на думи, между които каламбурът, свързващ две думи или словосъчетания с различно означаемо посредством съществуващата между тях омонимия или паронимия. В съвременната френска преса се наблюдават редица употреби на отсечени лексеми в рамките на устойчиви словосъчетания, където те заемат мястото на близка по звучене ида лексема, като отделните значения се сливат в ново, хибридно. Играта на думи се осъществява и чрез вмъкването на съкратената форма в сложна езикова единица. Различни видове рими, построени между отсечена и цяла дума или между две отсечени думи, намират място в езиковата продукция. Игровите образувания се основават също така на парономазията: поставените редом или на разстояние в изречението отсечена и пълна лексема с общи фонеми създават впечатлението за повторение, на фона на което се откроява различното значение. Игровият момент, който присъства в оформянето или употребата на съкратените чрез отсичане на част от производната основа думи, се вписва в поетическата функция на езика: римите. повтарящите се фонеми участват в изграждането на ритмични мотиви и наподобяват структурирането, характерно за поетичния жанр. Играта на думи предполага определен прочит, разшифроване, възможни благодарение на съчетаването на устната и писмената форма на изразяване. Озвучаването на писмения текст’ прераства в мисловен анализ, водещ до ново разчленяване на изказа. Устната, както и писмената форма, могат да бъдат знак за игра на думи, семантично мотивирана от наслагването и сливането на значения. Разглежданите образувания трябва да бъдат анализирани и като част от явлението интертекстуалност поради формалното сходство на отсечените лексеми с цели думи или компоненти на сложни лексеми и словосъчетания, което се превръща в източник на асоциативна конотация. Умелото използване на устната и писмената форма за целите на играта па думи, но и наблюдаваните при отсичането изменения в устен и писмен план в сравнение с цялата дума, показват значението на писмената реч за образуването и употребата на отсечени единици и налагат търсенето на по-адекватен анализ на тяхната специфика: Лексикалното съкращаване чрез отсичане на част от производната основа не може да бъде отъждествявано с устната реч, а опозицията устна – писмена реч не се явява приложим модел в случая. Употребата на отсечени думи подлежи на друга интерпретация: тя въвежда в дискурсивните устни и писмени структури разговорния стил, което позволява да бъде отнесена към по-общата проблематика за процеса на формулиране на изказа.
Живко Бояджиев – Писатели и езикознание // 72
Йовка Дапчевa – Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред/хаос // 78
Жак Ескенази – Формални критерии за оценка на езиковедски публикации // 82
Настоящая работа рассматривает публикационную активность болгарских языковедов за 1970–1989 гг. путём анализа зарубежных ссылок на их работы. Ранжированы группы языковедов, получивших 1–20 и более ссылок за указанный период. Отдельно рассмотрен метод ко-цитирования (проспективной связи) между работами основной группы болгарских лингвистов. В результате подтверждена оценка американского историка науки Д. де Солла Прайса о различной структуре естественных наук и гуманитарного знания, чем объясняются и невысокие стоимости ко-цитирования в предложенных кластерах.
This study considers the publishing activity of Bulgarian philologists for the period 1970–1989 by analysing the frequency of references to their publications in works of foreign researchers. Arranged in groups are philologists whose publications have been quoted on 1 to 20 or more occasions during the researched period. Considered separately is the method of co-citation (prospective coupling) among the works of the core of Bulgarian linguists. Supported accordingly was the viewpoint of the American historian of science D. de Solla Price on tire different structure of sciences and humanities which is a reason for the insignificant level of co-citation in the clusters under consideration.
Константин Попов – Парадокси в семантиката на думата тишина // 94