XLIX (2024) № 1

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Иван ТЕНЕВ – Нови употреби на феминативите дама, госпожа, жена и dame, frue, kvinne в българския и норвежкия език // 5 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.5-35

В статията се разглеждат в съпоставителен план някои нови прагматични употреби на феминативите бълг. дама, госпожа, жена и съотв. норв. dame, fre, kvinne. Те се изразяват в неутрализиране на диференциалните семи ‘омъжена’, ‘с високо обществено положение’, ‘порядъчна’; функционална и семантична специализация; развитие на пейоративни употреби. Набелязват се причините за възникването им и условията за актуализацията им на равнището на речта. В допълнение се разглеждат и местоименията за далечно и близко посочване – като критерий за установяване на прагматични употреби с пейоративен характер, а при субстантивната им употреба и като преводни еквиваленти на феминативите. Установява се, че микросемантичните промени водят до промяна в дистрибуция на феминалните названия на макросемантично равнище, при което бълг. дама, госпожа и норв. dame разширяват полето си на употреба в речта за сметка на бълг. жена и норв. kvinne.

В статье в сопоставительном плане рассматриваются некоторые новые прагматические варианты употребления феминитивов болг. дама, госпожа, жена и норв. dame, fre, kvinne. В них наблюдается нейтрализация дифференциальных сем ‘замужняя’, ‘с высоким социальным статусом’, ‘порядочная’, функциональная и смысловая специализации; развитие пейоративных употреблений. Исследуются причины их возникновения и условия их актуализации на уровне речи. Наряду с этим анализируются
местоимения дальнего и ближнего указания – как критерий установления прагматических употреблений пейоративного характера, а в субстантивном употреблении – как переводных эквивалентов исходных феминитивов. Устанавливается, что микросемантические изменения приводят к изменению в дистрибуции феминитивов на макросемантическом уровне, на котором бълг. дама, госпожа и норв. dame расширяют свою сферу употребления в речи за счет болг. жена и норв. kvinne.

The article presents a comparative perspective on emerging pragmatic uses of the Bulgarian feminatives дама, госпожа, жена and their Norwegian counterparts dame, frue, kvinne. These new uses manifest in the neutralisation of differential semes such as ‘married’, ‘of high social status’, ‘respectable’; in functional and semantic specialisation; as well as in the development of some pejorative uses. The article outlines the reasons for the new pragmatic uses and the conditions under which they become prominent in speech. Additionally, it examines the use of distal and proximal demonstratives as criteria for establishing pejorative pragmatic uses, and in their pronominal use, as translation equivalents of the feminatives. Microsemantic changes lead to a redistribution of feminatives at the macrosemantic level, whereby Bulgarian дама, госпожа, and Norwegian dame expand their usage, displacing жена and kvinne.

Ключови думи: български език, норвежки език, феминални названия, прагматични употреби, пейоризация, показателни местоимения

Key words: Bulgarian language, Norwegian language, feminatives, pragmatic uses, pejorativisation, demonstratives

Мая АЛЕКСАНДРОВА – Концептът съдба и неговите названия в митологичен аспект // 36 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.36-80

В работата се разглежда понятието „концепт“, отнесено към съдбата като висша сила, която предопределя човешкия живот, и персонифицирането на тази сила в божество/божества. Проследява се разпространението и развитието на митологичните представи за съдбата в различни традиции. Разглеждат се названията за „съдба“ в езиците, като се използва езиков, етнолингвистичен и културологичен материал. Установяват се общи модели между названията на съдбата и представите за нея (или божествата, свързани с нея) в езиците от Европа и Близкия Изток. Сред най-впечатляващите общи модели са тези за съдбата като част, дял, съдбата и словото (изречено или записано), съдбата като неотменима присъда, съдбата като случайност и др.


В работе рассматривается понятие «концепт» в его отнесенности к судьбе как высшей силе, предопределяющей жизнь человека, и к персонификации этой силы в божестве/божествах. Прослеживается распространение и развитие мифологических представлений о судьбе в разных традициях. Названия «судьбы» в соответствующих языках анализируются на языковом, этнолингвистическом и культурологическом материале. Обнаруживаются общие модели между названиями судьбы и представлениями о ней (или связанными с ней божествами) в языках Европы и Ближнего Востока. Особого внимания заслуживают модели, которые представляют судьбу как часть, долю, судьбу и слово (произнесенное или написанное), судьбу как неотвратимый приговор, судьбу как случайность и др.

The paper analyses the notion „concept“, as it relates to Fate as a higher force that predetermines human life, and the personification of this force in a deity/deities. The spread and development of mythological ideas about fate in different traditions is traced. The lexicalization or naming of „fate“ in different languages is examined, using linguistic, ethnolinguistic and cultural data. Common patterns are established between the words naming fate and its representations (or the deities associated with it) in the languages of Europe and the Middle East. Among the most impressive emerging patterns are those of fate as ‘a part’, ‘a share’, of fate as closely associated with the word (spoken or written), and fate as an irrevocable sentencing, fate as contingency, etc.


Ключови думи: концепт, съдба, божества на съдбата, митология, религия

Key words: concept, fate, destiny, deities of fate, mythology, religion

Красимира АЛЕКСОВА, Ивана ДАВИТКОВ – Преводни съответствия на българския конклузив на сръбски език // 81 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.81-99

В статията се представят първоначално значението и формите на конклузива в съвременния български език като един от четирите евиденциала заедно с индикатива, ренаратива и дубитатива. В произведения на български и на сръбски език от един и същи автор се търсят преводните съответствия на българския конклузив на сръбски език. Основната хипотеза е, че българският конклузив ще се предава на сръбски език най-вече с лексикални показатели за умозаключение и перфект, иззел функциите на миналите времена. В работата се извличат модели на употреби на българския конклузив с акцент върху преводните им съответствия в сръбския език и се правят наблюдения и изводи.

В статье представлены значение и формы конклюзива в современном болгарском языке как одной из четырех граммем эвиденциальности, наряду с индикативом, ренарративом и дубитативом. В текстах на болгарском и сербском языках одного и того же автора обнаруживаются переводные соответствия болгарского конклюзива в сербском. Основная гипотеза заключается в том, что болгарский конклюзив передается на сербский язык преимущественно лексическими показателями умозаключения или формой перфекта, выполняющего функции форм прошедшего времени. В работе выявляются модели употребления болгарского конклюзива с акцентом на их переводных соответствиях в сербском языке, проводятся наблюдения и делаются выводы.

The article presents the meaning and forms of the conclusive in modern Bulgarian as one of the four evidentials together with the indicative, renarrative and dubitative. In works published in Bulgarian and in Serbian by the same author, translation equivalents of the Bulgarian conclusive in the Serbian language are sought. The main hypothesis is that the Bulgarian conclusive will be rendered in Serbian mostly via lexical means as indicators of inference and the perfect, which has taken over the functions of the past tenses. In the article, patterns of usage of the Bulgarian conclusive are extracted with and their translation equivalents in the Serbian language are analysed, on the basis of which generalizations are made and conclusions are drawn.

Ключови думи: съвременен български език, конклузив, преводни съответствия, сръбски език

Key words: Modern Bulgarian, conclusive, translation equivalents, Serbian


Финка СИРАКОВА – Съпоставителен анализ на българския предлог за и новогръцкия предлог για // 100 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.100-122

Основната цел на настоящата статия е да се направи опит за сравнителнолингвистичен анализ на българския предлог за и новогръцкия му еквивалент – предлога γα. Представянето на употребите и сравняването на функциите на двата предлога са направени с оглед на синтактичната им реализация в словосъчетанието и в изречението и на словообразувателната им функция в речта. В резултат на наблюденията се извеждат по емпиричен път сходства и различия при съответните им реализации. Изборът на тези два предлога като обект на анализ е обусловен както от високата им
честотност в писмената и в устната реч на двата различни по своята морфологична същност балкански езика – синтетичния новогръцки (с изразена тенденция към аналитизъм) и аналитичния български език, така и от многообразието на изразяваните от тях отношения.

Основная цель настоящей статьи – попытка сравнительного лингвистического анализа болгарского предлога or и его новогреческого эквивалента – предлога για. Выявление разных употреблений и сравнение функций двух предлогов производятся с учетом их синтаксической реализации в словосочетании и предложении и их словообразовательной функции в речи. В результате наблюдений эмпирическим способом
устанавливаются сходства и различия в отдельных их реализациях. Выбор данных двух предлогов в качестве объекта анализа обусловлен их высокой частотностью в письменной и устной речи двух балканских языков, различающихся по своей морфологической природе, – синтетического новогреческого языка (с наблюдаемой тенденцией к аналитизму) и аналитического болгарского языка, а также разнообразием выражаемых ими отношений.

The main objective of this article is a comparative linguistic analysis of the Bulgarian preposition for and its Modern Greek equivalent – the preposition για. The analyses of the uses and the functions of the two prepositions from a contrastive perspective are made in view of their syntactic realization in word combinations and in the structure of sentences and their word-forming function in speech. As a result of the observations, similarities and differences in their respective realizations in use are derived empirically. The choice of these two prepositions as the focus of analysis is determined both by their high frequency in the written and spoken language production in the two Balkan languages, which differ in their morphological nature – the synthetic Modern Greek (with a pronounced tendency towards analyticity) and the more analytical Bulgarian language, and by the diversity of relations expressed by them.

Ключови думи: предлог, падеж, новогръцки език, български език

Key words: preposition, case, Modern Greek, Modern Bulgarian

ТЕОРИЯ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО

Елена МЕСНЯНКИНА – Неологизмите в дискурса на виртуалната езикова игра // 123 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.122-140

Статията подробно разглежда явлението „езикова игра“ в процеса на неологизация в неформалния интернет дискурс от гледна точка на словообразуването, заедно със семантичните и стилистичните характеристики на тези нови думи в руски език. Предложена е научна дефиниция на това явление, както и класификация на техниките за създаване на неологизми в рамките на хибридните дигитални развлекателни жанрове.


В настоящей статье явление игровой неологизации в неофициальном интернет-дискурсе рассматривается с точки зрения словообразовательных, семантических и стилистических характеристик новых слов в русском языке. Предлагается научное определение данного феномена, а также классификация приемов создания неолексем в рамках гибридных дигитальных развлекательных жанров.

This article examines in detail the phenomenon of playful neologization in informal Internet discourse from the point of view of word-formation, together with the semantic and stylistic characteristics of such new words in the language. A scientific definition of this phenomenon is proposed, as well as a classification of techniques for creating neologisms within the framework of hybrid digital entertainment genres.


Ключови думи: интернет-дискурс, езикова игра, неологизъм, деривация, семантика

Key words: internet discourse, language play, neologism, lexical derivation, semantics

РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ

N. Długosz, A. Eftimova. Syndrom postkowidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium przypadku. Raport z badañ eksperimentalnych (Юлияна Стоянова) // 141 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.141-146

Монографията изследва новата лексика на полски и български език, възникнала по време на пандемията от коронавирус. Емпиричните данни са извлечени с помощта на асоциативен и анкетен експеримент съответно от полски и от български студенти в началото на 2022 г. На базата на лингвистични анализи са формулирани когнитивни дефиниции на лексикалните значения. Данните позволяват също така реконструиране
на лингвокултурните картини на изследваните понятия.

The monograph explores the new vocabulary in Polish and Bulgarian that emerged during the corona virus pandemic. Empirical data were extracted by means of an associative and a survey experiment from both Polish and Bulgarian students in the pandemic 2022. On the basis of linguistic analyses, cognitive definitions of lexical meanings were formulated. The data allowed for the reconstruction of linguistic-cultural pictures of the studies concepts as well.


Ключови думи: пандемия от КОВИД-19; българска и полска нова лексика, свързана с пандемията; вербални асоциации и когнитивни дефиниции на новата лексика

Вл. Поломац. Језик повеља и писама Српске деспотовине (Мартин Стефанов) // 147 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.147-150

Книгата на Владимир Поломац Језик повеља и писама Српске деспотовине представя първото цялостно изследване върху особеностите на административно-деловия стил на сръбския език от времето на Сръбското деспотство. В монографията са анализирани графичните, правописните и езиковите (фонетични, фонологични, морфологични, лексикално-стилистични, синтактико-стилистични) характеристики на документите.

Vladimir Polomac’s book The language of charters and letters of the Serbian Despotate presents the first comprehensive study of the peculiarities of the administrative-business style of the Serbian language from the time of the Serbian despotism. The monograph analyzes the graphic, orthographic and linguistic (phonetic, phonological, morphological, lexical-stylistic, syntactic-stylistic) characteristics of the documents.


Ключови думи: Владимир Поломац, история на сръбския език, историческа диалектология, административно-делови стил, Сръбско деспотство


Вл. Поломац. Српски као дипломатски језик у XV и XVI веку: филолошки приступ. (Мартин Стефанов) // 151 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.151-153

Книгата на Владимир Поломац Српски као дипломатски језик у XV и XVI веку: филолошки приступ представя единственото цялостно филологическо изследване върху сръбския език в употребата му в дипломатическата кореспонденция на Балканите през разглеждания период. Авторът разчита разглежданите документи и след това анализира графиката, правописа и езиковите особености на фонетично, морфологично, лексикално и синтактично ниво в тях.

Vladimir Polomac’s book Serbian as a diplomatic language in the 15th and 16th centuries: a philological approach presents the only comprehensive philological study of the Serbian language in its use in diplomatic correspondence in the Balkans during the period under review. The author presents a close reading of the considered documents and then analyzes their graphics, orthography and linguistic features at the phonetic, morphological, lexical and syntactic level.


Ключови думи: Владимир Поломац, история на сръбския език, историческа диалектология, административно-делови стил, дипломатическа кореспонденция

Л. Бурова, Р. Килева-Стаменова, Ив. Попов, Д. Димитрова, Пл. Цветков /съст./. Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов (Христо Стаменов) // 154 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.154-157

Рецензираният сборник, посветен на 130-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, съдържа подборка от текстове, написани от основоположника на академичната германистика в България и видна фигура в литературния живот от първата половина на ХХ в., както и съвременни оценки и интерпретации на неговите многобройни и разнопосочни приноси от водещи специалисти от различни направления на филологическите науки. Книгата е богато илюстрирана с архивни материали и документи.

The review presents the book entitled Prof. Dr. Konstantin Galabov and German Studies in Bulgaria. A collection on the occasion of his 130th birthday. K. Galabov was a prominent figure in the literary life in the first half of the 20th c. and at the same time he laid the foundations of German studies as a complex of academic disciplines in this country. The book contains both a selection of texts written by K. Galabov himself and modern evaluations of his various contributions by leading experts in the field. It is copiously illustrated with archive materials.


Ключови думи: Константин Гълъбов, германистика

ГОДИШНИНИ

Албена Мирчева – Кирил Влахов (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 158 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.158-163

Красимира Петрова – Йордан Еленски (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 164 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.164-165

Милена Видралска – Ваня Зидарова на 65 години // 166 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.166-168

Милена Видралска – Библиография на научните трудове на Ваня Зидарова // 169 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.169-176

ХРОНИКА

Рени Манова – Първата международна научно-приложна конференция Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци, 17–19 ноември 2023 г., гр. Харманли // 177 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.177-179

IN MEMORIAM

Иван Кънчев (1935–2024) // 180

БИБЛИОГРАФИЯ

Соня Бояджиева – Български езиковедски дисертации за 2023 г. // 181 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.181-183

Изисквания за оформяне на ръкописите // 184

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *