XLIX (2024) № 1

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Иван ТЕНЕВ – Нови употреби на феминативите дама, госпожа, жена и dame, frue, kvinne в българския и норвежкия език // 5 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.5-35

В статията се разглеждат в съпоставителен план някои нови прагматични употреби на феминативите бълг. дама, госпожа, жена и съотв. норв. dame, fre, kvinne. Те се изразяват в неутрализиране на диференциалните семи ‘омъжена’, ‘с високо обществено положение’, ‘порядъчна’; функционална и семантична специализация; развитие на пейоративни употреби. Набелязват се причините за възникването им и условията за актуализацията им на равнището на речта. В допълнение се разглеждат и местоименията за далечно и близко посочване – като критерий за установяване на прагматични употреби с пейоративен характер, а при субстантивната им употреба и като преводни еквиваленти на феминативите. Установява се, че микросемантичните промени водят до промяна в дистрибуция на феминалните названия на макросемантично равнище, при което бълг. дама, госпожа и норв. dame разширяват полето си на употреба в речта за сметка на бълг. жена и норв. kvinne.

The article presents a comparative perspective on emerging pragmatic uses of the Bulgarian feminatives дама, госпожа, жена and their Norwegian counterparts dame, frue, kvinne. These new uses manifest in the neutralisation of differential semes such as ‘married’, ‘of high social status’, ‘respectable’; in functional and semantic specialisation; as well as in the development of some pejorative uses. The article outlines the reasons for the new pragmatic uses and the conditions under which they become prominent in speech. Additionally, it examines the use of distal and proximal demonstratives as criteria for establishing pejorative pragmatic uses, and in their pronominal use, as translation equivalents of the feminatives. Microsemantic changes lead to a redistribution of feminatives at the macrosemantic level, whereby Bulgarian дама, госпожа, and Norwegian dame expand their usage, displacing жена and kvinne.

В статье в сопоставительном плане рассматриваются некоторые новые прагматические варианты употребления феминитивов болг. дама, госпожа, жена и норв. dame, fre, kvinne. В них наблюдается нейтрализация дифференциальных сем ‘замужняя’, ‘с высоким социальным статусом’, ‘порядочная’, функциональная и смысловая специализации; развитие пейоративных употреблений. Исследуются причины их возникновения и условия их актуализации на уровне речи. Наряду с этим анализируются
местоимения дальнего и ближнего указания – как критерий установления прагматических употреблений пейоративного характера, а в субстантивном употреблении – как переводных эквивалентов исходных феминитивов. Устанавливается, что микросемантические изменения приводят к изменению в дистрибуции феминитивов на макросемантическом уровне, на котором бълг. дама, госпожа и норв. dame расширяют свою сферу употребления в речи за счет болг. жена и норв. kvinne.

Ключови думи: български език, норвежки език, феминални названия, прагматични употреби, пейоризация, показателни местоимения

Key words: Bulgarian language, Norwegian language, feminatives, pragmatic uses, pejorativisation, demonstratives

Мая АЛЕКСАНДРОВА – Концептът съдба и неговите названия в митологичен аспект // 36 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.36-80

В работата се разглежда понятието „концепт“, отнесено към съдбата като висша сила, която предопределя човешкия живот, и персонифицирането на тази сила в божество/божества. Проследява се разпространението и развитието на митологичните представи за съдбата в различни традиции. Разглеждат се названията за „съдба“ в езиците, като се използва езиков, етнолингвистичен и културологичен материал. Установяват се общи модели между названията на съдбата и представите за нея (или божествата, свързани с нея) в езиците от Европа и Близкия Изток. Сред най-впечатляващите общи модели са тези за съдбата като част, дял, съдбата и словото (изречено или записано), съдбата като неотменима присъда, съдбата като случайност и др.

The paper analyses the notion „concept“, as it relates to Fate as a higher force that predetermines human life, and the personification of this force in a deity/deities. The spread and development of mythological ideas about fate in different traditions is traced. The lexicalization or naming of „fate“ in different languages is examined, using linguistic, ethnolinguistic and cultural data. Common patterns are established between the words naming fate and its representations (or the deities associated with it) in the languages of Europe and the Middle East. Among the most impressive emerging patterns are those of fate as ‘a part’, ‘a share’, of fate as closely associated with the word (spoken or written), and fate as an irrevocable sentencing, fate as contingency, etc.

В работе рассматривается понятие «концепт» в его отнесенности к судьбе как высшей силе, предопределяющей жизнь человека, и к персонификации этой силы в божестве/божествах. Прослеживается распространение и развитие мифологических представлений о судьбе в разных традициях. Названия «судьбы» в соответствующих языках анализируются на языковом, этнолингвистическом и культурологическом материале. Обнаруживаются общие модели между названиями судьбы и представлениями о ней (или связанными с ней божествами) в языках Европы и Ближнего Востока. Особого внимания заслуживают модели, которые представляют судьбу как часть, долю, судьбу и слово (произнесенное или написанное), судьбу как неотвратимый приговор, судьбу как случайность и др.

Ключови думи: концепт, съдба, божества на съдбата, митология, религия

Key words: concept, fate, destiny, deities of fate, mythology, religion

Красимира АЛЕКСОВА, Ивана ДАВИТКОВ – Преводни съответствия на българския конклузив на сръбски език // 81 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.81-99

В статията се представят първоначално значението и формите на конклузива в съвременния български език като един от четирите евиденциала заедно с индикатива, ренаратива и дубитатива. В произведения на български и на сръбски език от един и същи автор се търсят преводните съответствия на българския конклузив на сръбски език. Основната хипотеза е, че българският конклузив ще се предава на сръбски език най-вече с лексикални показатели за умозаключение и перфект, иззел функциите на миналите времена. В работата се извличат модели на употреби на българския конклузив с акцент върху преводните им съответствия в сръбския език и се правят наблюдения и изводи.

The article presents the meaning and forms of the conclusive in modern Bulgarian as one of the four evidentials together with the indicative, renarrative and dubitative. In works published in Bulgarian and in Serbian by the same author, translation equivalents of the Bulgarian conclusive in the Serbian language are sought. The main hypothesis is that the Bulgarian conclusive will be rendered in Serbian mostly via lexical means as indicators of inference and the perfect, which has taken over the functions of the past tenses. In the article, patterns of usage of the Bulgarian conclusive are extracted with and their translation equivalents in the Serbian language are analysed, on the basis of which generalizations are made and conclusions are drawn.

В статье представлены значение и формы конклюзива в современном болгарском языке как одной из четырех граммем эвиденциальности, наряду с индикативом, ренарративом и дубитативом. В текстах на болгарском и сербском языках одного и того же автора обнаруживаются переводные соответствия болгарского конклюзива в сербском. Основная гипотеза заключается в том, что болгарский конклюзив передается на сербский язык преимущественно лексическими показателями умозаключения или формой перфекта, выполняющего функции форм прошедшего времени. В работе выявляются модели употребления болгарского конклюзива с акцентом на их переводных соответствиях в сербском языке, проводятся наблюдения и делаются выводы.

Ключови думи: съвременен български език, конклузив, преводни съответствия, сръбски език

Key words: Modern Bulgarian, conclusive, translation equivalents, Serbian

Финка СИРАКОВА – Съпоставителен анализ на българския предлог за и новогръцкия предлог για // 100 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.100-122

Основната цел на настоящата статия е да се направи опит за сравнителнолингвистичен анализ на българския предлог за и новогръцкия му еквивалент – предлога γα. Представянето на употребите и сравняването на функциите на двата предлога са направени с оглед на синтактичната им реализация в словосъчетанието и в изречението и на словообразувателната им функция в речта. В резултат на наблюденията се извеждат по емпиричен път сходства и различия при съответните им реализации. Изборът на тези два предлога като обект на анализ е обусловен както от високата им
честотност в писмената и в устната реч на двата различни по своята морфологична същност балкански езика – синтетичния новогръцки (с изразена тенденция към аналитизъм) и аналитичния български език, така и от многообразието на изразяваните от тях отношения.

The main objective of this article is a comparative linguistic analysis of the Bulgarian preposition for and its Modern Greek equivalent – the preposition για. The analyses of the uses and the functions of the two prepositions from a contrastive perspective are made in view of their syntactic realization in word combinations and in the structure of sentences and their word-forming function in speech. As a result of the observations, similarities and differences in their respective realizations in use are derived empirically. The choice of these two prepositions as the focus of analysis is determined both by their high frequency in the written and spoken language production in the two Balkan languages, which differ in their morphological nature – the synthetic Modern Greek (with a pronounced tendency towards analyticity) and the more analytical Bulgarian language, and by the diversity of relations expressed by them.

Основная цель настоящей статьи – попытка сравнительного лингвистического анализа болгарского предлога or и его новогреческого эквивалента – предлога για. Выявление разных употреблений и сравнение функций двух предлогов производятся с учетом их синтаксической реализации в словосочетании и предложении и их словообразовательной функции в речи. В результате наблюдений эмпирическим способом
устанавливаются сходства и различия в отдельных их реализациях. Выбор данных двух предлогов в качестве объекта анализа обусловлен их высокой частотностью в письменной и устной речи двух балканских языков, различающихся по своей морфологической природе, – синтетического новогреческого языка (с наблюдаемой тенденцией к аналитизму) и аналитического болгарского языка, а также разнообразием выражаемых ими отношений.

Ключови думи: предлог, падеж, новогръцки език, български език

Key words: preposition, case, Modern Greek, Modern Bulgarian

ТЕОРИЯ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО

Елена МЕСНЯНКИНА – Неологизмите в дискурса на виртуалната езикова игра // 123 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.122-140

РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ

N. Długosz, A. Eftimova. Syndrom postkowidowy w języku. Polsko-bułgarskie studium przypadku. Raport z badañ eksperimentalnych (Юлияна Стоянова) // 141 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.141-146

Вл. Поломац. Језик повеља и писама Српске деспотовине (Мартин Стефанов) // 147 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.147-150
Вл. Поломац. Српски као дипломатски језик у XV и XVI веку: филолошки приступ. (Мартин Стефанов) // 151 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.151-153

Л. Бурова, Р. Килева-Стаменова, Ив. Попов, Д. Димитрова, Пл. Цветков /съст./. Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов (Христо Стаменов) // 154 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.154-157

ГОДИШНИНИ

Албена Мирчева – Кирил Влахов (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 158 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.158-163

Красимира Петрова – Йордан Еленски (По повод 100-годишнината от неговото рождение) // 164 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.164-165

Милена Видралска – Ваня Зидарова на 65 години // 166 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.1.166-168