Автор: Маргарита Младенова

220 години от рождението на Христаки Павлович-Дупничанин. Първите стъпки на българската граматическа мисъл

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.104-109

М. Йорданова, И. Саръиванова (съст.) 70 години специалност „Тюркология“  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.101-103

Настоящата рецензия има за цел да опише резултатите от отбелязването на 70 години специалност „Тюркология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сборникът представя новости в областта на езикознанието, литературознанието, лингводидактологията, историята и култорологията с оглед на тюркската концептосфера.

The purpose of this review is to describe the results of celebrating 70 years of the “Turkic and Altaic Studies” Department at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. The collection presents research in the field of linguistics, literary studies, language teaching and didactology, history and cultural studies in the field of Turkic studies.
Ключови думи: специалност „Тюркология“, 70- годишнина, сборник научни статии

Фразеологизмите в съвременната българска поезия (Яна Сивилова)

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.97-100

Рецензираната монография на Д. Денчева е приносно изследване в областите на българската стилистика и фразеология. Авторката анализира богат емпиричен материал от текстове на съвременни български поети и прави обобщения за начините, по които фразеологичните съчетания функционират в сложната тъкан на поетическия текст. Авторката не използва чужда теоретична рамка, а в хода на изследването изработва собствена методология, която заедно със задълбочените прочити на отделните текстове ни превежда през сложните пътища, по които фраземите се вписват в съвременната българска литература.

The reviewed monography by D. Dencheva is a contributing study in the fields of Bulgarian stylistics and phraseology. The author analyzes rich empirical material from the texts of contemporary Bulgarian poets and makes generalizations about the ways in which phraseological units function in the complex fabric of the poetic text. The author does not use an established theoretical framework, but in the course of the research develops her own methodology, which, together with the in-depth readings of the individual texts, takes us through the intricate ways in which phraseological units fit into modern Bulgarian literature.

Ключови думи: поезия, фразологизъм, стилистичен анализ, микротекст, инструментовка

Медицинска хуманитаристика. Теми, термини, превод (Дария Карапеткова)

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.94-96

Текстът представя първия труд от български автор, посветен на малко познатата у нас област на медицинската хуманитаристика. Направен е обзор на тематичното съдържание на книгата, както и на структурата ѝ. Посочват се силните страни на разработката и читателските публики, за които тя ще донесе най-съществена полза. Аргументира се твърдението, че става дума за пионерски труд в избраната научна област.

The text presents the first work by a Bulgarian author dedicated to the under-studied area of medical humanities in our country. An overview of the thematic content of the book, as well as its structure, is offered. The strengths of the book are highlighted and the readership for which it will bring the most substantial benefit is identified. Argumentation is provided for recognizing the mono-
graph as a pioneering work in the chosen scientific field.

Ключови думи: медицинска хуманитаристика, превод, кардиология, трансхуманизъм, терминология

И. Георгов. Значение на детската лингвистика. Трудове на проф. д-р Иван Георгов по психолингвистика на развитието

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.91-93

В рецензията се представя един от значимите трудове на българското научно наследие. Във фокус са приносите на проф. Иван Георгов за общата и детската лингвистика, които са далеч по-малко популярни от неговите произведения по философия и етика. Съставителите Юлияна Стоянова и Юлия Йорданова-Панчева си поставят задачата да преиздадат и актуализират най-важните разработки на учения от началото на ХХ век, свързани с онтогенезата на езика, като по този начин те ги правят достояние на изследователи, специалисти и студенти от областта на лингвистиката, психологията, педагогика, логопедията, философия и др.

This review focusses on a revised and updated edition of a seminal Bulgarian academic work by Prof. Ivan Georgov. His contribution to general and child linguistics is far less-known than his works on philosophy and ethics. The editors, Yuliana Stoyanova and Yuliya Yordanova-Pancheva, set themselves the task of updating and republishing the most important research on the ontogenesis of language by this early twentieth-century scholar, thus making it available to researchers, specialists and students from the fields of linguistics, psychology, pedagogy, speech therapy, philosophy, etc.

Ключови думи: българско научно наследство, детско езикознание, основополагащ научен принос, Иван Георгов

Ю. Стоянова. Проблеми на психолингвистиката

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.86-90

Рецензията представя постиженията и приносите на монографичното изследване на Юлияна Стоянова „Проблеми на психолингвистиката“, чиято значителна част е посветена на представяне на собствени изследвания в областта на психолингвистиката на развитието. Следвайки логиката на лекционния ѝ курс за студенти по логопедия и педагогика, развиван в продължение на 3 десетилетия, книгата на Юлияна Стоянова съчетава класически граматически и нови психолингвистични постижения, предлага много богат преглед на направеното в световната и в българската психолингвистика на развитието, подрежда и обяснява на пръв поглед нелогичния детски език в ясни категории. Резултатът е едно наистина цялостно, пълноценно и съвременно психолингвистично изследване на ранната онтогенеза, каквото до този момент не се е появявало
в лингвистичната ни общност.

The review presents the achievements and contributions of Yuliana Stoyanova’s monographic study “Problems of Psycholinguistics”, a significant part of which is devoted to presenting her own research in the field of developmental psycholinguistics. Following the logic of her lecture course for speech therapy and pedagogy students, developed over 3 decades, Yuliana Stoyanova’s book combines classical grammar and new psycholinguistic achievements, offers a very rich overview of what has been done in world and Bulgarian developmental psycholinguistics, arranges and explains the seemingly illogical children’s language into clear categories. The result is a truly complete, fully-fledged and modern psycholinguistic study of early ontogenesis, the likes of which has not been available in our linguistic community until now.
Ключови думи: психолингвистика на развитието, детски език, езиково развитие

К. Куцаров. Българските лексемни класове и учението за частите на речта

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.79-85

Акцент в рецензията са приносните моменти в монографията на К. Куцаров: съвременният поглед върху класификацията „Части на речта“ и открояването на лексемните класове дискурсив и детерминатив; нова интерпретация на някои от глаголните категории и техните грамеми в българския език.

The review is focused on the innovative ideas and findings in the monograph by K. Kucarov: the contemporary view of the classification of lexemes into part-of-speech-classes and the highlighting of the categories discursive and determinative; novel interpretations of some verbal categories and their
grammemes in Bulgarian.

Ключови думи: части на речта, дискурсив, детерминатив, глаголни морфологични категории, таксис, преизказване.

М. Стефанов. Номинализацията на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.75-78

Монографията разглежда процесите на номинализация на предиката, но авторът си е поставил за цел да направи това в съпоставителен план между сръбския и българския език, при това в края на на XIX и началото на XX век. Детайлно са обяснени и изложени както номинализираните конструкции, така и перифразните предикати. Представени са и основните стилистични и текстуални характеристики на номинализациите.

Martin Stefanov’s monograph examines the processes of nominalization of the predicate, but the author has set himself the goal of doing this in a comparative plan between the Serbian and Bulgarian languages, at the end of the 19th and the beginning of the 20th century. Both nominalized constructions and periphrastic predicates are explained in detail. The main stylistic and textual characteristics of the nominalizations are also presented.

Ключови думи: сръбски език, български език, номинализация на предиката, номинализирана конструкция, перифразен предикат

Усвояване на хоноративната система в езиковия репертоар на японски ученици между 6 и 12 години

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.51-74

Настоящото изследване хвърля нова светлина върху овладяването на хоноративната система в езика им от японски деца между 1. и 6. клас, като използва методите на полуструктурираното интервю и езиковата задача. Децата на тази възраст използват ограничени по обхват средства на системата и то невинаги по начина, по който го правят възрастните. Основно средство остават адресивните (насочените към адресата) форми в сказуемото, които се използват най-често в началото на разговора, като
част от стандартни фрази и при преки обръщения към събеседника. Като цяло по-добре се владеят средствата, насочени към адресата, от онези, насочени към референта (човека, за когото се говори). Това е разбираемо, защото отношенията с адресата са по-очевидни и конкретни, докато вторите изискват мислене в рамките на триадата „адресант – адресат – референт“. Що се отнася до адресивните форми, при тях не се наблюдават съществени възрастови разлики, може би защото граматическото им усвояване става на по-ранен етап, а пълното усвояване на социолингвистичните правила за употребата им – на по-късен. При хоноративните (насочени към референта)
средства, на свой ред, бяха открити възрастови разлики, които показват, че тези средства се усвояват в смисъл на граматична компетенция именно през този период, като перцепцията предхожда продукцията.
Така описаната разлика в периодите на усвояване на адресива и хоноратива подсказва, че двете категории на системата притежават висока степен на автономност.

Настоящее исследование проливает новый свет на процесс усвоения гонорифической системы родного языка японскими детьми 1–6 классов посредством применения методов полуструктурированного интервью и языкового задания. Дети данного возраста пользуются ограниченным набором средств гонорифической системы, причем не всегда таким же способом, как взрослые. Основным средством остаются адрессивные
(направленные на адресата) формы в сказуемом, которые употребляются чаще всего в начале разговора, в составе стандартных фраз и при прямом обращении к собеседнику. В целом, средства, направленные на адресата, усваиваются лучше, чем средства, направленные на референта (человека, о котором идет речь). Это объясняется тем, что отношения с адресатом более очевидны и конкретны, в то время как средства второго типа требуют мышления в рамках триады „адресант – адресат – референт“. Что касается адрессивных форм, то существенных возрастных различий не наблюдается,
возможно, потому, что их грамматическое усвоение происходит на более раннем этапе, а полное усвоение социолингвистических правил их употребления – на более позднем этапе. Не так обстоят дела с гоноративными (направленными на референта) средствами, при усвоении которых были обнаружены возрастные различия. Это свидетельствует о том, что указанные средства усваиваются в плане грамматической компетенции
именно в данный период, причем перцепция предшествует продуцированию.
Установленная разница в периодах усвоения адрессива и гоноратива показывает, что данные две категории гонорифической системы японского языка обладают высокой степенью автономности.

This paper gives some insight into the way native honorifics are acquired by Japanese children of 6 to 12 years old, using the methods of a semi structured interview and a language task. Children this young use a different range of language means and in a different way in comparison to adults. Most common, unsurprisingly, are the addressive (listener-oriented) honorifics, which are usually found at the start of an interaction, in standard formulae and in direct appeals to the addressee. This might be because the addressee is a tangible participant in the communication, while topic-oriented forms need a more subtle understanding of the relations within the triad speaker-addressee- topic. The use of addressive forms does not show a perceptible age difference, perhaps because they are acquired earlier than the researched age range but mastered later. On the other hand, topic-oriented forms show an age difference, which implies that grammatical acquisition happens exactly in the researched age, with perception preceding production.
The obviously existing difference in the age of acquisition between addressee-oriented and topic-oriented honorifics implies their relative systemic
independence.

Key words: Japanese language, honorific system, first language acquisition, elementary school pupils

Ключови думи: японски език, хоноративна система, усвояване на първи език, ученици от началния курс на обучение

Категорията рецептивност в съвременния български език

DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.37-50

В статията е направен кратък преглед на различни концепции, свързани с мястото на граматикализираното значение свидетелственост в морфологичната система на съвременния български език. Защитава се тезата, че всички свидетелски и несвидетелски глаголни форми могат да бъдат обединени в рамките на двучленната морфологична категория рецептивност, основаваща се на формално-семантичната опозиция свидетелственост : несвидетелсвеност (с главно значение на немаркирания член дистанцираност).

В статье сделан краткий обзор различных понятий, связанных с местом грамматикали-зованного значения свидетельственности в морфологической системе современного болгарского языка. Защищается тезис о том, что все свидетельские и несвидетельские глагольные формы могут быть объединены в рамках двухчленной морфологической категории рецептивности, основанной на формально-смысловой оппозиции свидетельственность : несвидетельственность (с основным значением немаркированного члена дистанцированность).

The article provides a brief overview of various concepts related to the place of the grammaticalized meaning of evidentiality in the morphological system of contemporary Bulgarian. It is hypothesized that all witness and non-witness verb forms can be united under the two-member morphological category receptivity, based on the formal-semantic opposition witness : non-witness (where the core meaning of the unmarked member is distancing).
Ключови думи: свидетелственост, морфологична категория, рецептивност

Key words: evidentiality, morphological category, receptivity