Усвояване на хоноративната система в езиковия репертоар на японски ученици между 6 и 12 години
DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.51-74
Настоящото изследване хвърля нова светлина върху овладяването на хоноративната система в езика им от японски деца между 1. и 6. клас, като използва методите на полуструктурираното интервю и езиковата задача. Децата на тази възраст използват ограничени по обхват средства на системата и то невинаги по начина, по който го правят възрастните. Основно средство остават адресивните (насочените към адресата) форми в сказуемото, които се използват най-често в началото на разговора, като
част от стандартни фрази и при преки обръщения към събеседника. Като цяло по-добре се владеят средствата, насочени към адресата, от онези, насочени към референта (човека, за когото се говори). Това е разбираемо, защото отношенията с адресата са по-очевидни и конкретни, докато вторите изискват мислене в рамките на триадата „адресант – адресат – референт“. Що се отнася до адресивните форми, при тях не се наблюдават съществени възрастови разлики, може би защото граматическото им усвояване става на по-ранен етап, а пълното усвояване на социолингвистичните правила за употребата им – на по-късен. При хоноративните (насочени към референта)
средства, на свой ред, бяха открити възрастови разлики, които показват, че тези средства се усвояват в смисъл на граматична компетенция именно през този период, като перцепцията предхожда продукцията.
Така описаната разлика в периодите на усвояване на адресива и хоноратива подсказва, че двете категории на системата притежават висока степен на автономност.
Настоящее исследование проливает новый свет на процесс усвоения гонорифической системы родного языка японскими детьми 1–6 классов посредством применения методов полуструктурированного интервью и языкового задания. Дети данного возраста пользуются ограниченным набором средств гонорифической системы, причем не всегда таким же способом, как взрослые. Основным средством остаются адрессивные
(направленные на адресата) формы в сказуемом, которые употребляются чаще всего в начале разговора, в составе стандартных фраз и при прямом обращении к собеседнику. В целом, средства, направленные на адресата, усваиваются лучше, чем средства, направленные на референта (человека, о котором идет речь). Это объясняется тем, что отношения с адресатом более очевидны и конкретны, в то время как средства второго типа требуют мышления в рамках триады „адресант – адресат – референт“. Что касается адрессивных форм, то существенных возрастных различий не наблюдается,
возможно, потому, что их грамматическое усвоение происходит на более раннем этапе, а полное усвоение социолингвистических правил их употребления – на более позднем этапе. Не так обстоят дела с гоноративными (направленными на референта) средствами, при усвоении которых были обнаружены возрастные различия. Это свидетельствует о том, что указанные средства усваиваются в плане грамматической компетенции
именно в данный период, причем перцепция предшествует продуцированию.
Установленная разница в периодах усвоения адрессива и гоноратива показывает, что данные две категории гонорифической системы японского языка обладают высокой степенью автономности.
This paper gives some insight into the way native honorifics are acquired by Japanese children of 6 to 12 years old, using the methods of a semi structured interview and a language task. Children this young use a different range of language means and in a different way in comparison to adults. Most common, unsurprisingly, are the addressive (listener-oriented) honorifics, which are usually found at the start of an interaction, in standard formulae and in direct appeals to the addressee. This might be because the addressee is a tangible participant in the communication, while topic-oriented forms need a more subtle understanding of the relations within the triad speaker-addressee- topic. The use of addressive forms does not show a perceptible age difference, perhaps because they are acquired earlier than the researched age range but mastered later. On the other hand, topic-oriented forms show an age difference, which implies that grammatical acquisition happens exactly in the researched age, with perception preceding production.
The obviously existing difference in the age of acquisition between addressee-oriented and topic-oriented honorifics implies their relative systemic
independence.
Key words: Japanese language, honorific system, first language acquisition, elementary school pupils
Ключови думи: японски език, хоноративна система, усвояване на първи език, ученици от началния курс на обучение