За авторите

Процедура за публикуване и рецензиране

Сп. „Съпоставително езикознание“ приема оригинални авторски текстове, които не са публикувани в други издания (списания, сборници и др. материали, вкл. онлайн), не са в процес на публикуване и са на самия/-ите автор/-и. Списанието не носи отговорност за последващо използване на публикациите в „Съпоставително езикознание“.

Всички изпратени от авторите материали се рецензират анонимно най-малко от двама рецензенти. Приемането на ръкописите за издаване е съобразено с мнението и препоръките на рецензентите. Окончателното решение за публикуването на предоставените материали от авторите се взима от Редакционната колегия.

Авторите са отговорни за изказаните мнения и възприетите от тях възгледи. Редакционната колегия запазва правото си да предлага редактиране на ръкописите, ако е необходимо. Публикуването на предоставените ръкописи не означава, че редакционната колегия споделя възгледите на авторите.

Процесът на независимо двойно анонимно рецензиране включва следните етапи:

– Качване на анонимизирания авторов текст в платформата Scholar One. Не се допуска качването на неанонимизирани ръкописи.

– Изпращане на анонимизирания авторов материал на двама независими анонимни рецензенти.

– Оценяване от анонимните рецензенти на изпратения материал чрез попълване на рецензентската карта чрез платформата Scholar One. Рецензентите предлагат обосновано дали да се приеме материалът без корекции, с минимални корекции, след преработка, или пък да не бъде приет за публикуване в сп. „Съпоставително езикознание“.

– Авторите получават анонимните рецензии, съобразяват се с бележките или препоръките на анонимните рецензенти и вземат решение за корекции, ако единият или двамата анонимни рецензенти са препоръчали промени.

– Списанието информира анонимните рецензенти за настъпилите корекции в материалите, за които рецензентите са препоръчали поправки.

– Ако един или двама от рецензентите изисква/-ат публикуване след преработка, авторът изпраща отговор на препоръките на рецензентите.

– Ако е необходимо – в случай на решение от един от анонимните рецензенти да не се публикува ръкописът, то се назначава трети анонимен рецензент.

– Процесът на анонимно рецензиране протича в рамките на шест месеца.

– След изпращането на анонимните рецензии Редакционната колегия оценява тяхното качество и ги приема или отхвърля. Рецензентите се уведомяват за решението на Редакционната колегия.

– След коригирането и/или редактирането на ръкописа авторът/-ите качват в Scholar One своите текстове, които вече не са анонимни и са оформени според всички изисквания на списанието.

– Редакционната колегия взема окончателно решение на базата на постъпилите анонимни рецензии за публикуване или отхвърляне на постъпилия ръкопис.

С изпращането на ръкописа (статия, рецензия, обзор, хроника, библиография и др.) авторът/авторите се съгласява/-ат текстът му/им да бъде публикуван онлайн на сайта на „Съпоставително езикознание“ и до текста да има свободен и безплатен достъп след публикуването му.

Авторите подписват декларация за свободен достъп и публикуване на страницата на сп. „Съпоставително езикознание“.

Авторите се запознават задължително с настоящата процедура за публикуване.

Списание „Съпоставително езикознание“ се съобразява с критериите за отворен достъп от Инициативата за отворен достъп в Будапеща (https://www.budapestopenaccessinitiative.org/boai10/). Според тази Инициатива отвореният достъп представлява „безплатен достъп в интернет, който позволява на всички потребители да четат, изтеглят, копират, разпространяват, печатат, търсят или свързват пълните текстове на статиите, да разглеждат съдържанието за индексиране, да ги прехвърлят като данни на софтуер или да ги използват за всякаква друга законна цел без финансови, правни или технически бариери, различни от тези, които са неразделна част от получаването на достъп до интернет. Единственото ограничение за възпроизвеждане и разпространение и единствената роля за авторски права в тази област следва да бъде да се даде контрол на авторите върху целостта на тяхната работа и правото да бъдат надеждно признати и цитирани“.

By “open access” to [peer-reviewed research literature], we mean its free availability on the public internet, permitting any users to read, download, copy, distribute, print, search, or link to the full texts of these articles, crawl them for indexing, pass them as data to software, or use them for any other lawful purpose, without financial, legal, or technical barriers other than those inseparable from gaining access to the internet itself. The only constraint on reproduction and distribution, and the only role for copyright in this domain, should be to give authors control over the integrity of their work and the right to be properly acknowledged and cited. (https://www.budapestopenaccessinitiative.org/boai10/).

Материалите (статии, рецензии, хроники, библиографии и др.) в сп. „Съпоставително езикознание“ се публикуват и разпространяват при спазване на реда и условията на лиценза Creative Commons Attribution 4.0 International Public Licence (CC-BY-4.0) (https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/). При публикуване в сп. „Съпоставително езикознание“ авторите запазват авторските права върху своите произведения без ограничения.

Creative Commons Attribution 4.0 International Public Licence (CC-BY-4.0) (С превод на български)

Всеки е свободен да споделя и да разпространява във всякакъв формат и за всякакви цели публикувания материал, включително търговски.

Всеки е свободен да копира, адаптира или използва за миксиране произведението за всякакви цели, включително търговски.

Лицензодателят не може да оспорва тези свободи, ако се спазват условията на лиценза.

Условията на лиценза са следните:

Признание – Първоначалните автори трябва да бъдат посочени. Трябва да има посочена връзка с лиценза и да са изведени всички направени промени. Това не означава, че лицензодателят одобрява новата употреба на материала.

Не могат да се налагат допълнителни рестрикции – правни или технологични, които да ограничават правомощията според лиценза.

Не се налага спазването на лиценза при използването на материали, достъпни в публичното пространство или за материали, които попадат под разпоредбите на изключения или ограничения.

Тези условия не дават гаранции. Може лицензът да не дава всички необходими позволения за ползването на публикувания материал за определени цели. Например могат по-голяма тежест да имат други права: публичност, неприкосновеност или морални права могат да ограничат значително начините на използване на публикувания материал.

За всяка повторна употреба или разпространение трябва да бъдат изяснени лицензионните условия на произведението.

Всяко от тези условия може да бъде отменено, ако притежателите на авторските права дадат разрешение.

Нищо в този лиценз не накърнява или ограничава моралните права на автора. Пълен правен код на лиценза.

You are free to:

Share — copy and redistribute the material in any medium or format for any purpose, even commercially.

Adapt — remix, transform, and build upon the material for any purpose, even commercially.

The licensor cannot revoke these freedoms as long as you follow the license terms.

Under the following terms:

Attribution — You must give appropriate credit , provide a link to the license, and indicate if changes were made. You may do so in any reasonable manner, but not in any way that suggests the licensor endorses you or your use.

No additional restrictions — You may not apply legal terms or technological measures that legally restrict others from doing anything the license permits.

Notices:

You do not have to comply with the license for elements of the material in the public domain or where your use is permitted by an applicable exception or limitation .

No warranties are given. The license may not give you all of the permissions necessary for your intended use. For example, other rights such as publicity, privacy, or moral rights may limit how you use the material. (https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/)

Процедура за публикуване и рецензиране (BG)

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА РЪКОПИСИТЕ

І. Оформяне на статиите

Ръкописите се качват в платформата Shcolar One, като при проблеми авторите могат да се свържат със списанието по електронната поща на адрес: contrastive@slav.uni-sofia.bg.

Обемът на статиите не бива да надхвърля 30 000 знака заедно с разстоянията между думите, със заглавието, библиографията и бележките под черта.

Приемат се статии на български, руски, английски, френски, немски, италиански и испански език.

Заглавието на статията на езика на текста трябва да е с главни букви, 14 п., получер шрифт, центрирано.

Следва празен ред.

Научна степен, звание, име и фамилия на автора на езика на текста, малки букви, 12 п., центрирано, на езика на текста.

На следващия ред (без празен ред) се изписва на езика на текста името на институцията, в която работи/-ят авторът/авторите.

Празен ред.

Кратка анотация (до 1 400 знака) на езика на статията, 10 п., малки букви (10 рt., small caps), без да се изписва резюме/абстракт/анотация.

Изписва се Ключови думи, 10 п., курсив, две точки и до пет ключови думи на езика на статията.

В края на ключовите думи не се пише точка.

Списанието може да Ви предложи при Ваше желание превод на анотацията и ключовите думи на английски език.

Анотациите и ключовите думи не се оформят с отстъп от 1.27.

Автоцитирането не повишава качеството на текста и не се поощрява.

Статиите, написани на езици, различни от българския, трябва да са придружени от анотация на английски език, както и на ключови думи на английски език.

Цитирането в статията следва модела автор – година – страници, напр. (Nitsolova 2008, 56–58 ). Както се вижда, ако името на автора е на кирилица, то се транслитерира на латиница.

Тиретата в началото на реда, между страниците при оформянето на библиографията или между дати или години да бъдат нормални по дължина. В тези случаи да не се използва малка съединителна чертица (дефис).

Бележките под линия се индексират с нарастваща номерация за цялата статия, като всяка бележка трябва да се появява в края на страницата, на която е индексирана. Бележките под линия се номерират с арабски цифри и следват номерацията без прекъсване до края на ръкописа.

Молим Ви да не правите препратки към цитираната литература под черта.

В края на ръкописа се привежда ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES,която е използвана и цитирана в текста (а не библиография въобще по въпроса), подредена по азбучен ред. Всички източници в ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES трябва да са директно цитирани в текста и обратното – всички цитирани източници трябва да се явяват в ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES.

В раздела с цитираната литература не се допускат съкращения на заглавия на трудове, периодични издания и градове.

Материалите трябва да бъдат написани с Times New Roman, 12 points. Ако са използвани други шрифтове, те задължително се предоставят като отделни файлове. Използват се само Unicode шрифтове. Старобългарските примери се оформят с CyrillicaOchrid10U, а при невъзможност шрифтовете се изпращат заедно с текста на публикацията. При наличие на диалектни примери се използват наличните възможности на Unicode шрифтове. Ако има някакви особености на транскрипцията, които не могат да се предадат с тези шрифтове, задължително се изпращат използваните шрифтове.

Разстоянието между редовете да бъде 1 (единица).

Между заглавието на част или подчаст и следходния текст да има 1 свободен ред. Заглавията на части и подчасти се номерират с арабски цифри и са в получер шрифт (Bold), 12 п.

Параграфите и бележките под линия (10 p.) да бъдат оформени с помощта на автоматичните възможности на Microsoft Word, не се допуска използването на табулатор при оформяне на абзаците. Всеки нов абзац започва с отстояние на първия ред 1,25 п.

Примерите се изписват в курсив (Italic).

Ако се представят значения на думи, то тези значения се оформят в единични кавички, например фр. femme ‘жена’. Ако примерите са на език, който се различава от езика на публикацията, в двойни кавички се представя и техният превод.

Примерите на език, различен от българския, могат да се глосират при желание на автора. Използват се The Leipzig Glossing Rules: Conventions for interlinear morpheme-by-morpheme glosses (могат да се видят на адрес https://www.eva.mpg.de/lingua/pdf/Glossing-Rules.pdf).

Всички снимки, графики, схеми и таблици трябва да бъдат черно-бели. Авторът/авторите задължително посочват източника на снимката. Авторът/авторите носи/-ят отговорност за правата над илюстрациите (снимки, графики, схеми, таблици), взети от други източници.

Графиките, схемите, таблиците и снимките се надписват отгоре, 12 п., получер шрифт, центрирано.

При цитиране на български език се използват долни отварящи (като деветки) кавички и горни затварящи (като шестици) кавички, напр. „Благодаря“, а при цитиране на латиница – според стандарта в английския език, напр. “Thank you”. Допускат се ъгловати кавички «…..», ако те са в правописната норма на езика, на който е статията.

Ако има автори с еднакви фамилии, които са споменати в текста, в скобите се посочва и инициал: (Kutsarov, Iv. 2007).

При повече публикации от един автор в една и съща година след годината се добавя индекс с буква, например (Nitsolova 2008а), (Nitsolova 2008b).

Ако има повече от един автор в препратката, отделянето им става с точка и запетая, например (Kutsarov 2007; Nitsolova 2008а).

Всички цитирани източници на кирилица след това се транслитерират на латиница в списъка на латиница.

Ако текстът на публикацията е на кирилица, в библиографията първо се разполага списък с източниците на кирилица с название ЛИТЕРАТУРА, а след един празен ред се дава списък на източниците на латиница с название REFERENCES, като в списъка с източници на латиница се включват и транслитерираните на латиница кирилски източници. Ако текстът е на латиница, в цитираната литература първо се дават източниците на латиница, вкл. транслитерираните кирилски източници, а след един празен ред и източниците на кирилица.

За транслитерацията на български източници може да използвате https://slovored.com/transliteration/

За транслитерация на руски източници можете да използвате http://translit.ru.

Изберете подходяща спрямо местната езикова традиция система за транслитерация на кирилски текстове.

След надпис ЛИТЕРАТУРА или REFERENCES, 12 п., получер шрифт, центрирано, следва празен ред, а после се разполага библиографията по азбучен ред, 10 п., без начален отстъп, но следващите редове на всеки източник са с отстъп 1.27.

Благодарностите се изписват след края на текста, но преди библиографията. Заглавието им е Благодарности и финансиране/Acknowledgments & Funding, 12 п., получер шрифт, центрирано, а текстът е под надписа.

След Благодарности и финансиране/ Acknowledgments & Funding следва заглавието на статията на английски език, главни букви, 12 п., получер шрифт , центрирано. Ако статията е на английски, дава се превод на български език.

Празен ред.

Научна степен, звание и име на автора на латиница, малки букви, 12 п., центрирано.

На следващия ред (без празен ред) се изписва на английски език името на институцията, в която работи/-ят авторът/-ите.

Празен ред.

Кратка анотация (до 1 400 знака) на английски, 10 п., малки букви, без да се изписва резюме/абстракт/анотация. Ако текстът е на английски, анотацията се дава на български език. Списанието може да Ви предложи превод от английски на български език.

Празен ред.

На следващия ред се изписва Key words, две точки и след това същите ключови думи на английски език, 10 п.. Ако текстът е на английски, дават се ключови думи на български език.

След края на цитираната литература на латиница се изписват на английски език едно под друго научни титли, звание и име на автора, номер в ORCID или Web of Science Researcher ID, катедра/департамент, институция, град, държава, служебен електронен адрес.

Страниците не се номерират.

Оформянето на цитираната литература следва основните изисквания на БДС ISO 690: 2021.

Монография или речник

ИВАНОВА-МИРЧЕВА, Д., ХАРАЛАМПИЕВ, И., 1999. История на българския език. Велико Търново: Faber, 1999. ISBN 9549541320, 9789549541328

В списъка с литература на латиница този източник се транслитерира по следния начин:

IVANOVA-MIRCHEVA, D. HARALAMPIEV, I., 1999. Istoria na balgarskia ezik. Veliko Tarnovo: Faber, 1999. ISBN 9549541320, 9789549541328

RADDEN, G., DIRVEN, R., 2007. Cognitive English Grammar. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamin Publishing House. ISBN-10. 9027219044. ISBN-13. 978-9027219046.

Статия в сборник

BOWERMAN, M., 1982. Reorganization processes in lexical and syntactic development. In: E. WANNER, GLEITMAN, L. (eds.). Language acquisition: The state of art. Cambridge: Cambridge University Press, 1982, 319 – 346. ISBN: Hardback, 0 52123817 X: Paperback, 0 521282381.

Статия в периодично издание (списания или вестници)

СТОЕВСКИ, А., 2006. За някои прояви на англоезичното влияние в домашната среда на софиянци. Съпоставително езикознание, XXXI, № 1, 2006, 62 – 74. ISSN – 0204 – 8701. [viewed 20 April 2023].

В списъка с литература на латиница този източник се транслитерира по следния начин:

STOEVSKI, A., 2006. Za nyakoi proyavi na angloezichnoto vliyanie v domashnata sreda na sofiyantsi. Sapostavitelno ezikoznanie, XXXI, № 1, 2006, 62–74. ISSN – 0204 – 8701. [viewed 20 April 2023].

NICHOLAS, E., LEVINSON, S., 2009. The myth of language universals: Language diversity and its importance for cognitive science. – Behavioral and Brain Sciences 32, 2009, 429 – 492. ISSN 0140-525N (Print), 1469-1825 (Online).

Рецензия

MURPHY, G. [review]. 2011. How words mean: Lexical concepts, cognitive models, and meaning construction. By Vyvyan Evans. Oxford: Oxford University Press, 2009. Language 87/2, 2011, 393 – 395. ISSN 0097-8507 (print), ISSN 1535-0665 (web).

Електронен източник

EVANS, V., BERGEN, B., ZINKEN, J., 2007. The Cognitive Linguistics Enterprise: An Overview. Available from: http://www.vyvevans.net/READER.htm [Viewed 19 August 2009].

Пример за оформяне на статия на кирилица

ЗА СВОЕОБРАЗИЕТО НА РУМЪНСКАТА ТЕМПОРАЛНА СИСТЕМА – РОМАНСКА, БАЛКАНСКА ИЛИ…? (ОПИТ ЗА ХАРАКТЕРИСТИКА)

Проф. д.ф.н. Петя Асенова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

В статията се прави опит да се оцени спецификата на румънската темпорална система в рамките на Балканския езиков съюз и в съпоставка с родствените му романски езици. На основата на представяне на глаголните балканизми ……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………………………

Ключови думи: балкански езици, румънски език, темпорална система

…………………………………………ТЕКСТ…………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Таблица 1

БЛАГОДАРНОСТИ И ФИАНСИРАНЕ / ACKNOWLEDGMENTS & FUNDING

……………………………………………………………………………………………………..

ЛИТЕРАТУРА

ИВАНОВА-МИРЧЕВА, Д., ХАРАЛАМПИЕВ, И., 1999. История на българския език. Велико Търново: Faber, 1999. ISBN 9549541320, 9789549541328.

REFERENCES

IVANOVA-MIRCHEVA, D. HARALAMPIEV, I., 1999. Istoria na balgarskia ezik. Veliko Tarnovo: Faber, 1999. ISBN 9549541320, 9789549541328

RADDEN, G., DIRVEN, R., 2007. Cognitive English Grammar. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamin Publishing House. ISBN-10. 9027219044. ISBN-13. 978-9027219046.

ON THE SPECIFICITY OF THE ROMANIAN TEMPORAL SYSTEM – ROMANCE, BALKAN OR … ? (AN ATTEMPT AT A CHARACTERIZATION)

Petya Assenova

Sofia University St. Kliment Ohridski

The article attempts to assess the specificity of the Romanian temporal system within the Balkan linguistic union and in comparison with its related Romance languages. On the basis of the presentation of verbal Balkanisms (the competitive functioning of the infinitive and the so-called Balkan subjunctive, the four future tense forms; the absence of the Balkan type of conditional mood; the ratio between simple and complex preterites; the preservation of an archaic type of synthetic pluperfect that can be traced back to Latin), the conclusion is reached that Romanian in the field of its verb system, is displaying specificity that cannot be defined as Romаnce either. The Balkanisms of the verb system are more consistently present in Aromanian, which can be explained by the fact that this language has always been at the center of the most intensive convergence among the Balkan languages.

Key words: Balkan languages, Romanian, temporal system

Prof. Petya Asenova, D. Sc.

ORCID: ……………………….. Web of Science ResearcherID:…………….

Department of General, Indo-European and Balkan Linguistics

Sofia University St. Kliment Ohridski

Sofia, Bulgaria

E-mail: ххххххххххххххх@xxxxx.xxx

Пример за оформяне на статия на английски език

INITIAL OBSERVATIONS ON THE GRAMMATICAL CHARACTERISTICS, INFLUENCED BY LANGUAGE CONTACT, IN THE SPEECH OF BILINGUALS SPEAKING BULGARIAN AND LADINO

Prof. Dr. Diana Klüh, apl. Prof.Tania Avgustinova

Saarland University

The paper reports the initial observations on the speech of five bilingual speakers of Bulgarian and Ladino. The aim is to establish the grammatical characteristics, triggered by the situation of language contact. The empirical focus falls on the Bulgarian spoken by the five bilinguals. The objective is to isolate the peculiarities and analyze whether they can be explained as resulting from the influence of Ladino. The study has been carried out within the framework of an international research project on Ladino spoken in Bulgaria (Judeo-Spanish in Bulgaria: A Contact Language between Archaism and Innovation), financed bythe German Research Foundation (Deutsche Forschungsgemeinschaft DFG).

Key words: Ladino, language contact, Judeo-Spanish

…………………………………………TEXT…………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Table 1

Diagram 1

REFERENCES

IVANOVA-MIRCHEVA, D. HARALAMPIEV, I., 1999. Istoria na balgarskia ezik. Veliko Tarnovo: Faber, 1999. ISBN 9549541320, 9789549541328

RADDEN, G., DIRVEN, R., 2007. Cognitive English Grammar. Amsterdam/Philadelphia: John Benjamin Publishing House. ISBN-10. 9027219044. ISBN-13. 978-9027219046.

ПЪРВОНАЧАЛНИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ГРАМАТИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, ПОВЛИЯНИ ОТ ЕЗИКОВ КОНТАКТ, В РЕЧТА НА БЪЛГАРИ, ГОВОРЕЩИ ЛАДИНО

проф. Диана Клю, проф. Таня Августинова

Университет на Саарланд

В статията се представят предварителни наблюдения върху говора на четирима души, самоопределящи се като двуезични носители на български и ладино. Задачата е да се установят граматични характеристики, предизвикани от въпросния езиков контакт. Емпиричният фокус е върху българския на четиримата говорители. Целта е фиксиране на особеностите и доколко те могат да бъдат разглеждани като резултат от влиянието на ладино. Изследването се провежда в рамките на интердисциплинарен проект, посветен на езика ладино в България (Judeo-Spanish in Bulgaria: A Contact Language between Archaism and Innovation) и финансиран от немската научна фондация (Deutsche Forschungsgemeinschaft DFG).

Prof. Dr. Diana Klüh

ORCID: ……………………….. Web of Science ResearcherID:…………….

Department of Language Science and Technology

Saarland University

Saarbruken, Germany

E-mail: ххххххххххххххх@xxxxx.xxx

Prof. Tania Avgustinova

ORCID: ……………………….. Web of Science ResearcherID:…………….

Department of Language Science and Technology

Saarland University

Saarbruken, Germany

E-mail: ххххххххххххххх@xxxxx.xxx

II. Оформяне на рецензиите

Рецензиите се озаглавяват чрез точните библиографски данни на рецензирания труд. Имената на автора и институцията, в която работи, се изписват след текста на рецензията.

Обемът на рецензиите не трябва да надхвърля 14 000 знака.

Борис Парашкевов. Немски елементи в говора на банатските българи. [Университетска библиотека, № 452.] София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. 302 с.

Титла, степен, име, фамилия

Институция

Абстракт на езика на рецензията

Ключови думи на езика на рецензията

…………………………….. (текст на рецензията) ……………………………………….

Абстракт на английски език

Prof. Ivan Ivanov

ORCID: ……………………….. Web of Science Researcher ID:…………….

Department of Bulgarian

Sofia University St. Kliment Ohridski

Sofia, Bulgaria

E-mail: ххххххххххххххх@xxxxx.xxx