XLIX (2024) № 2
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪПОСТАВИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Жана Станчева – Термини с форма на изрази – слабост или необходимост в терминологията на европейския съюз (върху български, полски и английски езиков материал) // 5 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.5-18
Текстът разглежда структурна група термини, наречени от Мария Попова „термини с форма на изрази“ – сложни словосъчетания, които съдържат обособена причастна конструкция. Авторката ги приема за недостатък в терминологията и не ги дефинира, нито анализира. Целта на текста е, от една страна, да представи мнението и на други автори по въпроса и да предложи работно определение за структурната група. От друга страна, да отдели термини, отговарящи на тази дефиниция, в европейската правната терминология от сферата на здравеопазването и да ги съпостави в три езика – два славянски (българския и полския) и един неродствен, но служещ за източник на заемане (английския). Сравнението показва, че термините с форма на изрази са най-редки в изходния език, следователно наличието им в славянските е самостоятелен терминотворчески избор, а не резултат от копиране. Като отлика между родствените езици изпъква това, че в полския тези термини са по-чести и по-разнообразни, което показва по-добрата предразположеност към тях в полското терминотворчество.
В тексте рассматривается структурная группа терминов, названных Марией Поповой „терминами с формой выражения“. Это сложные словосочетания, содержащие обособленную причастную конструкцию. Автор считает их недостатком в терминологии, не определяет их и не подвергает их анализу. Цель данного текста – с одной стороны, изложить мнение других авторов по данному вопросу и предложить рабочее определение этой структурной группы, а с другой стороны, выделить соответствующие этому определению термины в европейской юридической терминологии из области здравоохранения и сопоставить их в трех языках – двух славянских (болгарском и польском) и одном неродственном, но служащем источником заимствований (английском). Сопоставление показывает, что термины с формой выражения являются наи-более редкими в исходном языке, поэтому их наличие в славянском языке является самостоятельным терминотворческим выбором, а не результатом копирования. Как
различие между родственными языками выявляется тот факт, что в польском языке эти термины более частотны и разнообразны, что свидетельствует о большей предрасположенности к ним в польском терминоведении.
This paper examines a structural group of terms, referred to by Maria Popova as,terms with an expression structure“ – complex phrases that incorporate a detached participle. The author perceives them as a drawback in terminology and neither defines, nor analyses them. The aim of the text is, on the one hand, to present the opinions of other authors on the matter and to propose a work- ing definition for the structural group. On the other hand, to isolate terms that correspond to this definition in European legal terminology within the field of healthcare and to compare them in three languages – two Slavic ones (Bulgari- an and Polish) and one non-related, serving as a source of borrowing (English). The comparison shows that terms with an expression structure are the least frequent in the source language, indicating their independent terminological choice in the Slavic languages rather than a result of direct borrowing. A no- table distinction among the related languages is that in Polish these terms are more frequent and diverse, highlighting a better predisposition towards them in Polish term creation.
Ключови думи: термини с форма на изрази, обособени причастия, правна терминология на ЕС
Key words: terms with an expression structure, detached participles, legal ter- minology of the European Union
Izabela Kozera-Sławomirska – The status of redundant expressions in a comparative perspective // 19 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.19-36
В статията се разглеждат семантичните и прагматичните аспекти на функционирането на плеонастичните изрази. Въпросът за плеонастичността, разбирана като излишък на речта, не е достатъчно проучен от лингвистите и продължава да бъде актуален за съвременната лингвисти-
ка. Основният проблем се състои в трудността да се формулира дефиниция на термина плеоназъм и това понятие да се разграничи от понятието тавтология. Друг важен въпрос е нормативната оценка на плеоназмите. Явлението плеонастичност е свързано с размиването на границите меж-
ду семантика и прагматика. Плеоназмите и тавтологиите представляват системна редундантност, т.е. излишък по отношение на langue, но по отношение на parole редупликацията на семантичните характеристики не е толкова очевидна. От съществено значение е неутрализацията на плеонастичните и тавтологичните отношения в определени контекстуални условия. Функционалният критерий обяснява прехода на плеонастичните изрази към категорията на конструкциите, допустими в речта. Плеоназмите дублират семи, които са общи за много езици, затова сравнението на тези конструкции върху богат езиков материал поражда хипотеза за
универсалността на разглежданото явление. Съпоставят се плеонастични конструкции от векторен тип в различни индоевропейски езици.
В настоящей статье рассматривается вопрос о семантических и прагматических аспектах функционирования плеонастических выражений. Вопрос о плеонастичности, понимаемой как речевая избыточность, недостаточно исследован лингвистами и по-прежнему является актуальной проблемой для современной лингвистики. Основная проблема — трудность сформулировать определение термина плеоназм и разграничить его с понятием тавтология. Другой важный вопрос — нормативная оценка плеоназмов. Феномен плеонастичности соотносится с проблемой размытости границ между семантикой и прагматикой. Сопоставление плеонастических конструкций векторного типа в различных индоевропейских языках указывает на существование общего коммуникативного обоснования указанного феномена.
This paper examines the question of semantic and pragmatic aspects of the functioning of pleonastic expressions. The question of pleonasticity understood as redundancy on the part of the sender has not been investigated sufficiently by linguists and is still an actual problem for contemporary linguistics. The basic problem is the difficulty of formulating the definition of the term pleonasm and differentiating it from the notion of tautology. Another important question is the normative valuation of pleonasms. The phenomenon of pleonasticity corresponds with the problem of blurriness of the borders between semantics and pragmatics. A contrastive analysis of pleonastic constructions of the vector type in various Indo-European languages indicates the existence of a general and communicative tendency for semantic redundancy.
Ключови думи: плеоназъм, плеонастични изрази, редунтантност, тав-
тология, полски, руски, английски
Key words: pleonasm, pleonastic expression, redundancy, tautology, Polish, Russian, English
ДИСКУСИИ, ОБЗОРИ, НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ
Васил Стаменов – Категорията рецептивност в съвременния
български език // 37 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.37-50
В статията е направен кратък преглед на различни концепции, свързани с мястото на граматикализираното значение свидетелственост в морфологичната система на съвременния български език. Защитава се тезата, че всички свидетелски и несвидетелски глаголни форми могат да бъдат обединени в рамките на двучленната морфологична категория рецептивност, основаваща се на формално-семантичната опозиция свидетелственост : несвидетелсвеност (с главно значение на немаркирания член дистанцираност).
В статье сделан краткий обзор различных понятий, связанных с местом грамматикали-зованного значения свидетельственности в морфологической системе современного болгарского языка. Защищается тезис о том, что все свидетельские и несвидетельские глагольные формы могут быть объединены в рамках двухчленной морфологической категории рецептивности, основанной на формально-смысловой оппозиции свидетельственность : несвидетельственность (с основным значением немаркированного члена дистанцированность).
The article provides a brief overview of various concepts related to the place of the grammaticalized meaning of evidentiality in the morphological system of contemporary Bulgarian. It is hypothesized that all witness and non-witness verb forms can be united under the two-member morphological category receptivity, based on the formal-semantic opposition witness : non-witness (where the core meaning of the unmarked member is distancing).
Ключови думи: свидетелственост, морфологична категория, рецептивност
Key words: evidentiality, morphological category, receptivity
Антон Андреев – Усвояване на хоноративната система в езиковия репертоар на японски ученици между 6 и 12 години // 51 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.51-74
Настоящото изследване хвърля нова светлина върху овладяването на хоноративната система в езика им от японски деца между 1. и 6. клас, като използва методите на полуструктурираното интервю и езиковата задача. Децата на тази възраст използват ограничени по обхват средства на системата и то невинаги по начина, по който го правят възрастните. Основно средство остават адресивните (насочените към адресата) форми в сказуемото, които се използват най-често в началото на разговора, като
част от стандартни фрази и при преки обръщения към събеседника. Като цяло по-добре се владеят средствата, насочени към адресата, от онези, насочени към референта (човека, за когото се говори). Това е разбираемо, защото отношенията с адресата са по-очевидни и конкретни, докато вторите изискват мислене в рамките на триадата „адресант – адресат – референт“. Що се отнася до адресивните форми, при тях не се наблюдават съществени възрастови разлики, може би защото граматическото им усвояване става на по-ранен етап, а пълното усвояване на социолингвистичните правила за употребата им – на по-късен. При хоноративните (насочени към референта)
средства, на свой ред, бяха открити възрастови разлики, които показват, че тези средства се усвояват в смисъл на граматична компетенция именно през този период, като перцепцията предхожда продукцията.
Така описаната разлика в периодите на усвояване на адресива и хоноратива подсказва, че двете категории на системата притежават висока степен на автономност.
Настоящее исследование проливает новый свет на процесс усвоения гонорифической системы родного языка японскими детьми 1–6 классов посредством применения методов полуструктурированного интервью и языкового задания. Дети данного возраста пользуются ограниченным набором средств гонорифической системы, причем не всегда таким же способом, как взрослые. Основным средством остаются адрессивные
(направленные на адресата) формы в сказуемом, которые употребляются чаще всего в начале разговора, в составе стандартных фраз и при прямом обращении к собеседнику. В целом, средства, направленные на адресата, усваиваются лучше, чем средства, направленные на референта (человека, о котором идет речь). Это объясняется тем, что отношения с адресатом более очевидны и конкретны, в то время как средства второго типа требуют мышления в рамках триады „адресант – адресат – референт“. Что касается адрессивных форм, то существенных возрастных различий не наблюдается,
возможно, потому, что их грамматическое усвоение происходит на более раннем этапе, а полное усвоение социолингвистических правил их употребления – на более позднем этапе. Не так обстоят дела с гоноративными (направленными на референта) средствами, при усвоении которых были обнаружены возрастные различия. Это свидетельствует о том, что указанные средства усваиваются в плане грамматической компетенции
именно в данный период, причем перцепция предшествует продуцированию.
Установленная разница в периодах усвоения адрессива и гоноратива показывает, что данные две категории гонорифической системы японского языка обладают высокой степенью автономности.
This paper gives some insight into the way native honorifics are acquired by Japanese children of 6 to 12 years old, using the methods of a semi structured interview and a language task. Children this young use a different range of language means and in a different way in comparison to adults. Most common, unsurprisingly, are the addressive (listener-oriented) honorifics, which are usually found at the start of an interaction, in standard formulae and in direct appeals to the addressee. This might be because the addressee is a tangible participant in the communication, while topic-oriented forms need a more subtle understanding of the relations within the triad speaker-addressee- topic. The use of addressive forms does not show a perceptible age difference, perhaps because they are acquired earlier than the researched age range but mastered later. On the other hand, topic-oriented forms show an age difference, which implies that grammatical acquisition happens exactly in the researched age, with perception preceding production.
The obviously existing difference in the age of acquisition between addressee-oriented and topic-oriented honorifics implies their relative systemic
independence.
Key words: Japanese language, honorific system, first language acquisition, elementary school pupils
Ключови думи: японски език, хоноративна система, усвояване на първи език, ученици от началния курс на обучение
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
М. Стефанов. Номинализацията на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век (Евелина Грозданова) // 75 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.75-78
Монографията разглежда процесите на номинализация на предиката, но авторът си е поставил за цел да направи това в съпоставителен план между сръбския и българския език, при това в края на на XIX и началото на XX век. Детайлно са обяснени и изложени както номинализираните конструкции, така и перифразните предикати. Представени са и основните стилистични и текстуални характеристики на номинализациите.
Martin Stefanov’s monograph examines the processes of nominalization of the predicate, but the author has set himself the goal of doing this in a comparative plan between the Serbian and Bulgarian languages, at the end of the 19th and the beginning of the 20th century. Both nominalized constructions and periphrastic predicates are explained in detail. The main stylistic and textual characteristics of the nominalizations are also presented.
Ключови думи: сръбски език, български език, номинализация на предиката, номинализирана конструкция, перифразен предикат
К. Куцаров. Българските лексемни класове и учението за частите на речта
(Вера Маровска) // 79 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.79-85
Акцент в рецензията са приносните моменти в монографията на К. Куцаров: съвременният поглед върху класификацията „Части на речта“ и открояването на лексемните класове дискурсив и детерминатив; нова интерпретация на някои от глаголните категории и техните грамеми в българския език.
The review is focused on the innovative ideas and findings in the monograph by K. Kucarov: the contemporary view of the classification of lexemes into part-of-speech-classes and the highlighting of the categories discursive and determinative; novel interpretations of some verbal categories and their
grammemes in Bulgarian.
Ключови думи: части на речта, дискурсив, детерминатив, глаголни морфологични категории, таксис, преизказване.
Ю. Стоянова. Проблеми на психолингвистиката (Андреана Ефтимова) // 86 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.86-90
Рецензията представя постиженията и приносите на монографичното изследване на Юлияна Стоянова „Проблеми на психолингвистиката“, чиято значителна част е посветена на представяне на собствени изследвания в областта на психолингвистиката на развитието. Следвайки логиката на лекционния ѝ курс за студенти по логопедия и педагогика, развиван в продължение на 3 десетилетия, книгата на Юлияна Стоянова съчетава класически граматически и нови психолингвистични постижения, предлага много богат преглед на направеното в световната и в българската психолингвистика на развитието, подрежда и обяснява на пръв поглед нелогичния детски език в ясни категории. Резултатът е едно наистина цялостно, пълноценно и съвременно психолингвистично изследване на ранната онтогенеза, каквото до този момент не се е появявало
в лингвистичната ни общност.
The review presents the achievements and contributions of Yuliana Stoyanova’s monographic study “Problems of Psycholinguistics”, a significant part of which is devoted to presenting her own research in the field of developmental psycholinguistics. Following the logic of her lecture course for speech therapy and pedagogy students, developed over 3 decades, Yuliana Stoyanova’s book combines classical grammar and new psycholinguistic achievements, offers a very rich overview of what has been done in world and Bulgarian developmental psycholinguistics, arranges and explains the seemingly illogical children’s language into clear categories. The result is a truly complete, fully-fledged and modern psycholinguistic study of early ontogenesis, the likes of which has not been available in our linguistic community until now.
Ключови думи: психолингвистика на развитието, детски език, езиково развитие
И. Георгов. Значение на детската лингвистика. Трудове на проф. д-р Иван Георгов по психолингвистика на развитието (Велка Попова) // 91 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.91-93
В рецензията се представя един от значимите трудове на българското научно наследие. Във фокус са приносите на проф. Иван Георгов за общата и детската лингвистика, които са далеч по-малко популярни от неговите произведения по философия и етика. Съставителите Юлияна Стоянова и Юлия Йорданова-Панчева си поставят задачата да преиздадат и актуализират най-важните разработки на учения от началото на ХХ век, свързани с онтогенезата на езика, като по този начин те ги правят достояние на изследователи, специалисти и студенти от областта на лингвистиката, психологията, педагогика, логопедията, философия и др.
This review focusses on a revised and updated edition of a seminal Bulgarian academic work by Prof. Ivan Georgov. His contribution to general and child linguistics is far less-known than his works on philosophy and ethics. The editors, Yuliana Stoyanova and Yuliya Yordanova-Pancheva, set themselves the task of updating and republishing the most important research on the ontogenesis of language by this early twentieth-century scholar, thus making it available to researchers, specialists and students from the fields of linguistics, psychology, pedagogy, speech therapy, philosophy, etc.
Ключови думи: българско научно наследство, детско езикознание, основополагащ научен принос, Иван Георгов
И. Ташева. Медицинска хуманитаристика. Теми, термини, превод
(Дария Карапеткова) // 94 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.94-96
Текстът представя първия труд от български автор, посветен на малко познатата у нас област на медицинската хуманитаристика. Направен е обзор на тематичното съдържание на книгата, както и на структурата ѝ. Посочват се силните страни на разработката и читателските публики, за които тя ще донесе най-съществена полза. Аргументира се твърдението, че става дума за пионерски труд в избраната научна област.
The text presents the first work by a Bulgarian author dedicated to the under-studied area of medical humanities in our country. An overview of the thematic content of the book, as well as its structure, is offered. The strengths of the book are highlighted and the readership for which it will bring the most substantial benefit is identified. Argumentation is provided for recognizing the mono-
graph as a pioneering work in the chosen scientific field.
Ключови думи: медицинска хуманитаристика, превод, кардиология, трансхуманизъм, терминология
Д. Денчева. Фразеологизмите в съвременната българска поезия
(Яна Сивилова) // 97 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.97-100
Рецензираната монография на Д. Денчева е приносно изследване в областите на българската стилистика и фразеология. Авторката анализира богат емпиричен материал от текстове на съвременни български поети и прави обобщения за начините, по които фразеологичните съчетания функционират в сложната тъкан на поетическия текст. Авторката не използва чужда теоретична рамка, а в хода на изследването изработва собствена методология, която заедно със задълбочените прочити на отделните текстове ни превежда през сложните пътища, по които фраземите се вписват в съвременната българска литература.
The reviewed monography by D. Dencheva is a contributing study in the fields of Bulgarian stylistics and phraseology. The author analyzes rich empirical material from the texts of contemporary Bulgarian poets and makes generalizations about the ways in which phraseological units function in the complex fabric of the poetic text. The author does not use an established theoretical framework, but in the course of the research develops her own methodology, which, together with the in-depth readings of the individual texts, takes us through the intricate ways in which phraseological units fit into modern Bulgarian literature.
Ключови думи: поезия, фразологизъм, стилистичен анализ, микротекст, инструментовка
М. Йорданова, И. Саръиванова (съст.) 70 години специалност „Тюркология“
в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Денислава Ковачева) // 101 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.101-103
Настоящата рецензия има за цел да опише резултатите от отбелязването на 70 години специалност „Тюркология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сборникът представя новости в областта на езикознанието, литературознанието, лингводидактологията, историята и култорологията с оглед на тюркската концептосфера.
The purpose of this review is to describe the results of celebrating 70 years of the “Turkic and Altaic Studies” Department at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. The collection presents research in the field of linguistics, literary studies, language teaching and didactology, history and cultural studies in the field of Turkic studies.
Ключови думи: специалност „Тюркология“, 70- годишнина, сборник научни статии
ГОДИШНИНИ
Боян Вълчев – 220 години от рождението на Христаки Павлович-Дупничанин. Първите стъпки на българската граматическа мисъл // 104 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.104-109
Владислав Миланов – Петър Берон – родоначалник на новобългарския
книжовен език (По повод 225-годишнината от рождението на Петър Берон
и 200-годишнината от отпечатването на „Рибен буквар“) // 110 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.110-115
Цветана Ралева – Един дълъг живот, отдаден на науката. 120 години от
рождението на проф. Николай Михайлович Дилевски // 116 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.116-122
Десислава Димитрова – Вера Маровска на 70 години // 123 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.123-125
Десислава Димитрова – Библиография на научните трудове на Вера
Маровска // 126 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.126-138
Славка Керемидчиева – Елена Каневска-Николова на 60 години // 139 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.139-142
Славка Керемидчиева – Библиография на научните трудове на Елена
Каневска-Николова // 143 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.143-151
ХРОНИКА
Симеон Стефанов – Шестнадесети международни славистични четения
Памет и история в славянските езици и литератури 30–31 май 2024 г. // 152 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.152-155
Малина Стойчева, Валентина Стефанова – Международна годишна
конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
при Българската академия на науките през 2024 г. // 156 // DOI: https://doi.org/10.60056/SE.2024.2.156-161
БИБЛИОГРАФИЯ
Ина Михайлова – Съдържание на годишнина XLIХ (2024) на списание
Съпоставително езикознание // 162
Изисквания за оформяне на ръкописите // 166